Архив на категория: екология

Плаващ остров – държава

Учените от Института по Seasteading в Сан Франциско, развиват идеята за плаващи острови. Според проекта малки обитаеми комплекси ще бъдат построени на неизползвани нефтени платформи, който ще се придвижват с помощта на дизелови двигатели.

Всяка 12000-тонова структура ще може да събере 270 жители.

Въпреки утопична мечта, изобретателите са намерили инвеститор.

Основателят на PayPal  милиардерът Peter Thiel е вложил в бъдещото строителство 1,25 милиона долара и е коментирал следното: „Голяма част от хората смятат тази идея за безнадежна, донякъде това е добре, защото няма да се намесват при нейното изпълнение“.

Авторите смятат да пуснат експериментален модел, плаващ хотел с обща площ 34,2 хиляди квадратни метра в края на 1012 г. край бреговете на Калифорния.

Материал 2,5 пъти по-як от бетона

TIS & Partners обяви нов строителен материал – CO2 Structure.

Той е 2,5 пъти по-як от бетона и застива не за 28 дена, а само за един ден.

Според представителите на компанията, блокове от такъв материал могат да се използват и при високо строителство, без да се използва арматура.

Автономно биоздание

Жилищният комплекс на хотел Арк под формата на черупка може да функционира както на суша, така и във водата.

Основата на сградата, създадена от архитектурното бюро Remistudio, е плаваща платформа.

В долната част на конструкцията е поместен енергоблог, който преобразува топлината енергия в електроенергия.

В горната част са поставени слънчеви батерии и система за събиране на дъждовна вода.

Проектът е разработен, така че да може да се използва и при повишаване нивото на океана.

Той е завоювал първо място на международния строителен конкурс за изграждането на радикални иновации в сферата на хотелиерството в САЩ.

Призрачния град Централия

Призрак може да стане цял град заради фатална човешка грешка. До неотдавна пенсилванския град Централия е процъфтявал, но сега върху него целогодишно се изсипва пепел и въздуха е отровен.

Американския щат Пенсилвания винаги се е славел със своята промишленост и въгледобива. Запасите на въглища тук били достатъчни за много поколения напред. Едно от най-известните хранилища за антрацит през XIX век се намирало в този град.

През 1841 г. в малкото селце „Ревящия ручей“ Джонатан Фауст отккрил механа „Бичата глава“. Така той поставил началото на Централия. Той едва ли е подозирал, че в рамките на 13 години скромното селце ще се превърне в истински град.

През 1854 г. голямата минна компания  Locust Mountain Соаl and Iron Company решава да вземе това място и за това изпраща  инженера-строител Александър Риа. Той проектирал улиците на населеното място и го нарекъл Центравил. Оказало се, че в Пенсилвания съществува още един град със същото име, и за да не се бъркат в пощенската служба през 1865 г. селището е наречено Централия. След месец то получило статус на град. Появили се училища, болници, църкви, хотели, магазини, театри, барове, поща и банки.

Въгледобивът носел добри пари. Той давал работа на две хиляди човека. Техния живот минавал спокойно и без инциденти. На 17 октомври 1868 г. бил убит Александър Риа. Това убийство било поръчано от тайна организация, която продължила с убийствата като към тях прибавили и палежи на сгради.

След серия от престъпления отново настъпил мир и спокойствие. Но истинският кошмар предстоял.

През целия век от съществуването си в града се натрупали планини от боклук. Промишлените и битовите отпадъци се складирали близо до гробищата.

През 1962 г. по повод на наближаващия празник, посветен на американските войници загинали във войните и въоръжените конфликти, било решено да се разчистят боклуците. За това били наети пет пожарни. Те действали по предварително изработен план. Трябвало да запалят боклука, да почакат докато изгори, а след това да го изгасят. Пожарникарите не се справили добре с работата си. Боклукът продължавал да тлее докато се запалили въглищата в шахтата.

В продължение на 60-70 години пожарът продължавъл да бушува, независимо от усилията да го потушат. Изобилието на въглероден окис и въглероден двуокис сериозно засегнало здравето на местните жители, а недостига на кислород довело до редица заболявания.

Жителите на града започнали да го напускат през 1969г. Някои хора все още хранили слаби надежди за благоприятен изход на разразилия се пожар.

Шахтите продължавали да димят, а гражданите в продължение на десетилетие се престрували, че нищо не се е случило.

Фактът, че Централия се намира на ръба на бедствието станал известен съвсем случайно. Собственикът на бензиностанция Джон Кодимгтон, решил да провери нивото на бензина в подземните резервуари. За целта спуснал сонда, когато я извадил, тя била много гореща. Джон измерил температурата ѝ, тя била 80°С. Новината бързо се разнесла, а жителите едва сега разбрали, че живеят на покрива на кипящ подземен котел.

Кметството признало, че не може да контролира ситуацията. След две години инцидентът привлякъл вниманието на много страни.

На 14 февруари под краката на 12-годишния Тода Домбоски, който си играел в двора, земята се разцепила и се образувала диря с дълбочина  45 метра. Момчето едва не паднало в отворилата се яма, но успяло да се задържи за корените на едно дърво, от където братовчед му го измъкнал.

Защо кълвачите нямат главоболие

Главата на кълвача при удряне с човката се движи със скорост 6 м/сек., изпитвайки натоварване превишаващо ускорението при свободно падане. Изследователите смятат, че за защита на мозъка помага различната дължина на горната и долната част на клюна, а също и гъбестата структура на пластичните костици гасящи вибрациите.

До това заключение са достигнали изследователите след анализ на снимки направени с високоскоростна камера, томография и компютърно моделиране. Освен това мозъкът на кълвача е изтеглен по скоро по дължина, отколкото по ширина и тава помага натоварването да се разпределя на по-голяма площ.

Учените са направили специален експеримент, при който две видеокамери фиксират положението на кълвача кълвящ датчик, който измервал силата на удара. Оказало се, че при удар птицата леко завърта глава, а това влияе върху разпространението на действащите сили.

Петльобразната подезична кост минаваща около черепа на птицата действа като предпазен колан, особено в първия момент след удъра на клюна. Горната и долната част на човка на птицата е различна и тази асиметрия предава сила от върха на клюна до костта, което намалява натоварването върху мозъка.

Учените подчертават, че мозъкът е защитен от повреди, поради комбинацията от всички тези фактори, а не на някакви специални особености.