В света има невероятно количество алкохолици. Това не се отнася за тихите домашни, които си пийват преди лягане или  след работа. Става въпрос за хората, които са се десоциализирали, загубили са човешкия си образ, лошо миришат и непрекъснато просят за една малка пиячка. Те не обичат да ги гледат с презрение, отвращение и ужас. Но странното е, че хора, които се отвръщат от тях, понякога попадат в капана на алкохолното опиянение. Кой може да предвиди и разбере какво става с хората.
Различните правителства са осъзнавали вредата от пиянството и са се опитвали по всякакъв начин да се борят с него. Сухи закони, високи данъци за алкохола, сурови антиалкохолни кампании са се стоварвали върху нещастните алкохолици тук и там, но резултатите са били слаби или почти никакви.
Интересен начин за борба с алкохола е измислил Петър Първи. По негово време бил изработен медал „за пиянство“, който се окачвал на провинилия се и той трябвало да го носи цяла седмица.
Царя не се надявал особено, че на пияницата  ще подейства позорния надпис, но на разсъдъка на наказания тежало нещо друго.
Забележете медала тежал 7кг. Като се прибави веригата и връзката за окачване, може да се твърди, че той е бил най-тежкия в историята на човечеството.
Кой знае може би такъв медал може да съкруши волята на алкохолика и той да престане да пие.

Няма значение колко е топла дрехата, защото тя поддържа необходимата температура на тялото само за определен период от време. При отрицателни температури рано или късно топлинния баланс ще започне да клони в посока, която не е в полза на човека. Вследствие, на което се наблюдава охлаждане на тялото.
Ето защо е важно как ще бъде устроено убежището, в което можем да се скрием от студа и вятъра. Това понякога е гаранция за оцеляване в някои географски ширини.
В руските полярни експедиции се използва определен тип палатка. По форма тя напомня на Чукотската яранга или по-скоро на кавказката юрта. Рамката й се сглобява от дуралуминиеви тръби, а стените са направени от три слоя. Най-отгоре има черно платнище, което е здраво и непромокаемо. Средния пласт е направен от бархет, а вътрешния от ленен плат, който отразява топлината вътре в палатката.

Тапетите, както и много други неща, са измислени от трудолюбивите китайци. Това се е случило около 200 години преди неща ера. Историята през столетията е донесла до нас името на изобретателя на тапета. Наричали го Чай Лун. Първия лист той е направил от кората на дърво, стари парцали и нишки от коприва.
До 18 век в Европа тапетите са били разкош и само представители на по-богатата класа са можели да си го позволят. Това е разбираемо, тъй като самото им поставяне на стена било много скъпо, защото се правело ръчно.
През 1699 г. някой си Роберт изобретил машина с помощта, листове, на която производството на тапетите се улеснило. Големите листове можели да се правят по-тесни и да се навиват на руло.
Половин век по-късно друг средновековен майстор Цанер разбрал, че полагането на рисунки с помощта на механично устройство е много по–просто и удобно.
Книговезеца Престън построил първата машина за щамповане. Въпреки, че производството на тапети се опростило, за по бедните хора те останали недостъпни. Водещи позиции в производството им принадлежали на Великобритания.
Към средата на 18 век именно Великобритания е снабдила с този декор цяла Европа. По време на Наполеоновите войни търговията рязко спаднала, но след края на войната Европа се надигнала от руините и тапетите започнали да се произвеждат в огромно количество.
През 1813 година в производството на хартиения декор настъпила революция. Била изработена паромеханична печатарска преса. Това позволило серийното производство на тапети, като ги направило евтини и достъпни за всички хора.
Към средата на 20 век започнало победното шествие на тапетите. Тези хартиени материали с различни рисунки се оказали единственият ефектен способ за разнообразяване на унилите, тъмни и тесни жилища на работниците.
Модата на рисунките върху тапетите се е развивала през цялото време. Имало е периоди, когато са се ценели китайските пейзажи и мотиви. По-късно станали популярни библейските сюжети и такива на пасторални теми. След това дошъл редът на „мрамор“, „тухла“, „скъпоценни камъни“, дори „мазилка“.
Технологиите не стоят на едно място. Ако по-рано тапетите са се делели на миещи и не такива, то днес съществуват много повече видове – от нетъкан текстил, плат, венил, стъкло, корк, течност, метал.  Последните три не са получили  широко разпространение.

Какво се случва с книгата, когато мисията й да научи, да разкаже и посъветва е вече изпълнена? В най-добрия случай събира праха на рафта или в куфар на тавана. За по лошите случаи няма да говорим.
Известно е, че хора със сръчни ръце и неспокойна фантазия използват старата литература, която е малко вероятно да бъде полезна на бъдещото поколение, за творчество. Това е още един от начините да се превърне книгата в арт – обект без да се използват нож и ножица.
Преди 10 години съпрузите Вероника и Исак видели на изложба на съвременното изкуство необичайни скулптори, за изработката на които се използвали ненужни списания, брошури и сборници. Видяното им се сторило толкова красиво, че двойката решила да украси дома си с нещо подобно. Така започнала творческата им кариера.
За разлика от другите „книжни скулптори“ Исак не изрязвал своите творения в книгата.. Той просто сгъвал листовете по определен начин, както когато правим оригами. Превръщането на старата книга в оригама е доста сложен и неуловим процес, но резултата е зашеметяващ. Получената „скулптора“ изглежда, сякаш буквално е враснала в самата книга.