Учените са създали дисплей, всеки пиксел, на който представлява една колония от E. коли.

На първия етап от работата изследователите са събрали матрица от 5 хиляди вдлъбнатини. Материала на матрицата е така избран, че колонията от Е. коли могат да се

заменят чрез химически сигнали. Геномите на микроорганизми са били изменени така, че в качеството на сигнална молекула се използва молекула на водороден прекис, а при откриване на това вещество колонията започва да синтезира флуоресцентни вещества.

Тъй като бактериите не отделят постоянно переокис, учените са получили „дисплей“, който работи при определена честота на светлините вълни. Изследователите са променили дисплея така, че той започва да свети ярко при наличие на арсен във въздуха.

Новото устройство е далеч от практическото му приложение, но според самите изследователи, е още една стъпка към създаването на ефективни механизми на биологична основа.

Местни експерти все още не са в състояние да установи произхода ѝ.

Топка е с тегло над шест килограма и има обиколка от около 1,1 метра. Паднала е близко до село Онаматунга. Намерена е от местен фермер. Наблизо живеещите твърдят, че чули силна експлозия в района, където е паднал предмета.

Изглежда топката е куха. Направена е от метална сплав, която се използва при космическите кораби.

Това не е единственият подобен инцидент. Съобщения за открити подобни находки в Африка, Южна Америка и Австралия са често срещани.

В аптеката влязло малко момиченце. Аптекарят я погледнал учудено и попитал:

– Дете какво искаш?

– Мир за сърцето на майка. Тя е много болна и нищо друго не може да ѝ помогне.

– Сара, – викнал аптекаря – ела по-бързо, тук има нещо по твоята част.

В аптеката влязло младо момиче:

– Какво искаш, татко?

– Тук има едно малко момиче, на което аз не мога да помогна. Може би ти ще можеш.

Тона му бил леко ироничен. Сара учудено погледнала момичето.

– Искам да купя мир за сърцето на мама, за тази монета, – и подало на Сара десет цента.

– Монетата нека остане у вас. Сърцето може да получи мир и без заплащане.

Сара облякла палтото, сложила шапката и взела в чантата Библията си.

– Ще дойда с теб при майка ти и ще разберем от какво точно се нуждае.

Купувачите идвали и си отивали, аптекарят им продавал от лекарствата си, а в главата му звучали думите: „Нищо друго не може да ѝ помогне освен мир на сърцето…. Мир на сърцето може да се получи и без заплащане…“. Най-много от това се нуждаел самият той.

– Можа ли да дадеш някакво лекарство на болната? – попитал аптекаря дъщеря си, когато се завърнала.

– Нейното лекарство беше вече приготвено и аз се радвам, че тя го прие.

– А какво ѝ даде?

– Очистване в кръвта на Агнеца Божий, – тихо и сериозно отговорила тя.

Чудна е историята на 15-годишната Вати, която отново се събрала със семейството си.

Преди седем години, по време на опустошителното цунами в Югоизточна Азия, момичето е било отнесено от вълна. Роднините ѝ били убедени, че е загинала.

Момичето се появи в град Меулабо. Тя мълчаливо седяла в едно кафене, докато не ѝ обърнали внимание. Вати казала, че търси своите роднини, но помни само името на дядо си, религиозен водач на име Ибрахим.

Виждайки внучката си, той веднага се свързал с родителите ѝ. Те я разпознали по белега на лакътя, който получила като дете.

Майката по време на природната стихията се опитала да спаси децата си, но една вълна отнесла Вати.

Една жена приютила момичето, но за прехраната си то трябвало да проси на улицата. Най-накрая жената освободила пленицата си, а състрадателен таксиметров шофьор я закарал  в дома ѝ.

Преди няколко години за Рождество била издадена една книжка с необичайно заглавие: “ Ако не беше дошъл Христос“. В нея се разказвало за свещеник, който в навечерието на Рождество сънувал свят, в който Исус никога не се е раждал.

В съня си забелязал, че няма никакви приготовления за празника. Никой не споменавал за Христос. Излязъл на улицата, а там нямало нито една църква. Върнал се в стаята си, а там всички книги за Спасителя били изчезнали.

Някой позвънял на вратата.  Малко момиченце го викало да навести умиращата му майка. Той побързал след детето. Когато влязъл в стаята на болната, седнал на края на леглото и казал:

– Аз ви нося думи на утеха.

Отворил Библията, но тя завършвала с книгата на Малахия. Новият завет отсъствал, нямало и думи за надежда и спасение. Той навел глава и заедно заплакал с болната отчаяно.

Два дни по-късно свещеникът стоял на гробището и присъствал при спускането на тлените останки на жената. Нямало думи за утеха, нямало и думи за възкресение, оставала само една безкрайна раздяла. Изведнъж той разбрал, че „Той не е дошъл“ и горчиво заплакал в съня си.

Внезапно се събудил от радостна песен идваща от близката църква. Станал и се зарадвал: „Той дойде“.

Нека да не забравяме в този ден радостната вест: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ Лук. 2:10,11.