Японците са обещали да научат антропоморфен робот да ходи по пясъка.

Учените са представили уникални експериментални данни, за робот с човешки ръст, който са заставили да ходи по пясък с подкрепа.

На робота са били инсталирани акселерометри за записване на ускорението на отделни части. Според изследователите, събраните данни ще помогнат в създаването на компенсирана система, която ще позволи на робота да се движи по ронеща се повърхност.

Учени от Технологичния институт в Джорджия са представили апарат, който бързо се е придвижвал по пясък.

Това е платформа, оборудвана с шест колела със специална форма. В основата на системата стоят бързо въртящи се колела. Системата на робота е конструирана по такъв начин, че колелата се въртят с различна скорост.

Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?

Истинска революция в IT-технологиите е направил учен от Астрахан със своето изобретение. Той за първи път е създал, а после и подобрил въздушен монитор, известен като Displair.

Той представлява видеопроекция с високо качество, която позволява да се рисува и пише направо във въздуха.

Още преди шест месеца ученият е създал устройството си, но едва сега след усъвършенстването му, когато то може да се управлява с ръка е станало известно на по-голямата част от хората.

Само със един жест, картината леко може да се увеличи или придвижи. На екрана може да се гледа даже и видео.

Технологията на този екран ще бъде приложена и към мобилните телефони.

Системата на въздушния екран позволява не само да се управлява изображението, но и да се играе. Този дисплей се планира да се използва в медицината при релаксация и психофизическите кабинети.

За сега мониторът работи само в 2D режим. В Астрахан работят по привеждане на изобретението за показване на триизмерни изображения. Планира се Displair да се обучи да разпознава потребителя, да го поздравява, да общува с него, а близкото бъдеще въздушните екрани ще се обединят в една социална мрежа. Тази мрежа ще се намира на улицата, така че всеки минаващ може да остави съобщение на друг, а този до когото е изпратено, когато приближи екрана съобщението, което е за него ще изскочи и той ще може да го прочете.

За да се пуснат въздушните монитори са необходими много инвестиции. Кога потребителите ще видят тази техника на бъдещето, за сега зависи единствено от мястото и времето за масовото производство на тези екрани.

На територията на Северния остров в Нова Зеландия има едно прекрасно място, система от пещери Вайтомо, което на езика на майорите се превежда като „вода“ и „дупка“. Сред туристите то е придобило огромна популярност и то не заради невероятната си красота и причудливи форми. Това място си има своя чар. В една от пещерите може да се наслаждавате на елегантно „звезно небе“. Само, че това небе не е обикновено, а съставено от множество комари.

Това, което на пръв поглед изглежда като милиони малки звездички, всъщност са осветените мрежи на ларви на гъбични комари.

Всичките 4 вида комари от този вид се срещат само на територията на Нова Зеландия. Те живеят в тъмни и влажни пещери, защото там се среща основната им храна, особен вид гъби. Личинките на тези комари се хранят с тези гъби, но предпочитат мухи, молци и други малки насекоми.

За да хванат храната си те правят капан под формата на копринени нишки с дължина 30-40 сантиметра. Всяка една от тях е закачена за гнездото на ларвата. В края и по цялата дължина на нишката има лепкави капчици течност. Тези капчици имат парализиращо действие.

Изработеният капан ларвата осветява със светлина от собственото си тяло, за да привлече плячката си. Колкото е по-гладен „ловеца“ толкова по-ярко е осветен капана. Когато плячката попадне в мрежата, личинката бързо събира нишките и „улова“ попада в устата ѝ.

Това светене е резултат от химическа реакция, която се провежда в един специален орган, намиращ се в стомаха на ларвата. Той съдържа два химикала люциферин и люцифераза. При смесването им с кислород става окислителна реакция и започва да се произвежда светлина.

Порасналите ларви на гъбните комари достигат дължина 3 сантиметра. През целия си живот, 5 до 12 месеца в зависимост от храненето, дават 4 пъти поколение. След това започва какавидния етап, който продължава 1-2 седмици. През това време светенето престава.

След „освобождението от оковите“ гъбните комари започват живот на възрастен индивид. Главната им цел е да търсят партньор и да се оплождат. Скоро след това мъжките умират. Със самките това става след снасянето на яйцата. След 20 дена от яйцата се излюпват 3-5 милиметрови личинки.

Естествените им врагове са малко. Най-голямата заплаха идва от нас, хората.