Когато се връчва награда и не просто награда, а Нобелова награда, прието е да се благодари с реч или изказване.
Такава награда ще бъде скоро връчена на поетът Тумас Йост Транстремер.
Осемдесетгодишният Тумас е жива легенда. За този велик шведски поет казват, че ‘неговите кратки, полупрозрачни образи дават един актуален поглед към действителността.“ След такава характеристика ще искате да знаете какво е толкова особено в стиховете му.
Тумас не е само поет, но и пианист, човек с необичайно силна воля. Преди 20 години е прекарал инсулт и е загубил способността си да се движи.
На церемонията при награждаването той ще бъде в инвалидна количка, но въпреки това, ще благодари за наградата, като…“свири“ на пиано. Именно така „разговаря“ със света великият поет и пианист днес.
Преди да заболее Тумас поразявал с умението си да свири на пиано. Сега се справя много по-трудно със инструмента, тъй като дясната му ръка е обездвижена. Въпреки това шведските музиканти са му дошли на помощ, като са приспособили редица музикални произведения да се свирят само с лява ръка.

Една част от нашата реалност е „виртуалната“.  Дали го осъзнаваме или не, дали я отхвърляме или приемаме, тя си е……
Със всяка измината година все по-трудно става отделянето на едната от другата.  В мрежата се отразяват новости, стават запознанства и кавги, разгарят се международни скандали и се организират революции. Интернет отдавна престана да бъде играчка.
Независимо дали ни харесва  това или не, „виртуалният свят“ е не само част от нашия живот,  но  той започна да определя в нарастваща степен всичко около нас,  дори и да не включваме компютъра.
Някои твърдят, че Интернетът е зло и всячески се стремят да спрат неговата експанзия. А защо да не погледнем към Мрежата не като на самостоятелно явление, а като инструмент в нашите ръце.
Такъв подход към проблема на Интернета изглежда по-трезвен и мисля, че ще подобри разбирането за произхода на злото, но също така и ще даде да се разбере начина, по който да се използва този мощен инструмент днес за по-добри цели.

Приятел, това е една душа, живееща в две тела“. – Аристотел

В една далечна земя живели двама приятели. Заедно работили, почивали и съвместно празнували успехите си. Вземали решения, като обсъждали плюсовете и минусите. А ако не можели да излязат от дадено положение, по равно делели неуспеха.
Никой не ги е виждал да се карат или да недоволстват един от друг. Като приятели никога не поставяли тяхната лична връзка в зависимост от мнението на околните.
Слуховете за уникалното им приятелство стигнали до владетеля на страната. Той бил доста възрастен и през всичките тези години окончателно бил загубил вярата си в истинското приятелство.
Веднъж той заповядал да му доведат тези неразделни приятели.
– Вие истински приятели ли сте или неправилно са ми докладвали? Ако не е така, ще отсека главите на осведомителите и делото ще приключи.
– Не наказвайте никого. Ние наистина сме добри приятели.
– Готови ли сте да го докажете?
– Ние не искаме нищо да доказваме…
– Вашето желание няма никакво значение! Днес аз искам да се убедя, че не лъжете. Възможно е и да се заблуждавате. Но аз искам да се убедя, че съществува истинска дружба.
След тези думи владетелят заповядал да хванат двамата приятели и да ги хвърлят в студената и влажна тъмница, поотделно. Пълна изолация от света. Нито един лъч светлина не трябвало да се допира до лицата им. Между затворниците бил изключен и най-малкия контакт.
Стражите получили заповед:
– Да не се хранят, а вода да пият от стичащата се по стените.
Да се оплакват от съдбата нещастниците можели само на плъховете, в чието обкръжение щяли да прекарат остатъка от дните си, ако… На приятелите било дадена само една възможност. Този, който първи помоли за милост, бързо ще бъде освободен, а другият ще умре мъчително.
Ужасният  експеримент продължи един месец. Навсякъде само за това говорели. Народът, преодолявайки неправилните тълкувания и спекулации, нервно потривал длани в предвкусване на драматичната развръзка.
Никой от приятелите не помолил за снизхождение. Когато ги изнесли от тъмницата били изтощени и останали почти без дъх. Дълго време за тях се грижили най-добрите лекари на царството.
Когато дошли на себе си, владетелят отново ги извикал.
– Вие сте герои. Благодаря ви за урока, който ми дадохте и моля да ме извините за неудобствата, които ви създадох. Сега съм напълно уверен, че истинска дружба съществува.
– Вие не можете да знаете дали това е точно така, – казал единият от приятелите.
– Защо да не мога? – удивил се владетелят. – В края на крайщата, има много свидетели на вашата твърдост и несломима воля. Вие не се предадохте един друг, въпреки че бе достатъчна една дума, за да се прекратят мъченията!
– Грешите, – казал другият приятел. – Ние останахме верни само на своите принципи, а приятелят си бихме предали още в първият ден на изпитанието. сурова е правдата на живота. Истината е, че само в името на своите собствени принципи, но не и за приятели, един човек е в състояние да издържат на всякакви мъчения.
– Но как така? – още повече се изненадал владетелят. – И въпреки това вие се смятате за приятели? Тогава какво според вас е истинско приятелство?
– Сходството на принципите…

Швейцарската компания Urwerk е представила нов модел елитни часовници с автоматично навиване, където за първи път се използват миниатюрни въздушни турбини.
За да се задвижи часовникът се използва движението на ръката напред и назад. Именно тези колебания се предават на специално махало. Скоростта на движението се регулира от законите на газовата динамика.
По думите на създателите си, махалото се движи благодарение на съединеният ротор с чифт миниатюрни въздушни турбини, изпомпващи въздуха чрез сапфирна пластинка с няколко калибрирани отвори.
Характерно е, че броят на отверстията могат да се регулира от специален превключвател. Това устройство е създадено, така че да може да се адаптира към дейността на собственика.
Часовникът има оригинален циферблат. Времето се показва от три въртящи се едновременно около собствената си ос и центъра на механизма сателити. Минутната стрелка е уникална телескопична стрелка с прецизен механизъм на движение.

Това е удивителния свят на Карл Уорнър.
Той е известен австралийски фотограф, работещ в Лондон. Карл е автор на знаменитите „foodscapes“. Това са хранителни ландшафти, направени от истински продукти.
Въпреки, че Карл познава основно „храната“, той може да създаде шедьоври от всякакви подръчни средства. От тях той прави необикновени фотоси, които разкриват света около нас.