Един ученик дошъл при своя учител и му казал:
-Уморен съм. Тежък е живота ми. Имам много проблеми и трудности. Нямам сили повече да плавам срещу течението… Какво да правя?
Вместо да отговори, учителят поставил три съда с вода на огъня. В първия пуснал морков, във втория яйце, а в третия няколко зърна от кафе. След няколко минути извадил моркова и яйцето, а кафето излял в една чаша.
– Какво се е променило? – попитал учителят.
– Моркова и яйцето се свариха, а кафето се разтвори във водата. – отговорил ученикът.
– Не, не е така, – казал учителя. – Моркова се свари и стана мек, а яйцето твърдо. Външно не са се променили. но структурата им се е изменила след варенето. И с хората става по същия начин. Външно не се изменят, но някои стават слаби там където крехките устояват.
– А кафето? – попитал ученикът.
– Е, тук е най-интересното! Кафето напълно се разтвори в кипящата вода и се превърна в ароматна напитка. Има хора, които променят сами обстоятелствата и ги превръщат в нещо друго, съвсем ново.
Истината е, че всеки сам избира да бъде „морков“, „яйце“ или „кафе“.
Изборът е ваш.

Късно вечерта на тавана се качи крадец. Собственикът на къщата чу над главата си грохот от събаряне на някакъв предмет и разбра, че в дома му има чужд човек. Той не посмя да извика. Предположи, че ако крадецът разполага с оръжие, след като извика, може да бъде убит, преди да притичат съседите.
Вместо да си легне, се престори, че търси нещо в ковчежето с парите. И изведнъж започна да вика:
– А-ааа! Ухапа ме скорпион!
След вика му дотичаха съседите. Сложиха на „лъжливото“ място от ухапването някакви листа, които били добро средство срещу ухапване от скорпион.
– Как си? – попитаха го те, – отровата дали е проникнала дълбоко?
– За отровата не знам, но на тавана има някой, – отговори хитреца. – Погледнете дали е още там.
Съседите хванаха крадеца на тавана. Дълго време след това разказваха за находчивостта на съседа си.

Веднъж един от учителите ми зададе въпрос:
– Кажи ми, чувстваш ли вкуса на живота.
Когато подуших наоколо, назовах миризмите, които усещах в момента.
– Да, с мирисането имаш проблем, а какво ще кажеш за вкуса?
Няколко пъти изкарах езика си като куче навън, но така и нищо не усетих.
– Добре, – каза учителят ми като се усмихна.
Изведнъж скочи зад мен и затисна носа и устата ми. Разбрах, че е безсмислено да се съпротивлявам. След известно време поради недостиг на въздух, започнах да ритам с крайниците си. В този момент, учителят ме пусна и аз вдишах.
– Ето, това е вкуса на живота, -казах след като се възвърна дишането ми.
– Разбира се, ти винаги трябва да го чувстваш. Той е вкусът в храната и водата, и къде ли още не. Не яж това, което няма вкус. Не общувай с тези, които са духовно мъртви. Винаги пий от чашата на живота с удоволствие, но не бързай, защото можеш да пропуснеш времето и да загубиш.

Робот можеш да направиш от каквото си искаш. Например, роботът Belvedere, чийто автор е Andrew Wolff, е направен от прахосмукачка. Основното приложение на робота е, че забавлява семейството и гостите.

Роботът може да се движи и да избягва препядствията, за сметка на ултразвукови и инфрачервени сензори. Той може и да говори. На британски език роботът може да прави забележки, да разказва анекдоти, да предлага храна. На горната част на механизма се пренасят съдове с храна и напитки.

При натискане на специален бутон от робота се чува музика и той започва да танцува. Танцуването му е условно. Просто рязко потрепва в различни посоки. Особено впечатление прави пеперудената вратовръзка, която от време на време се движи.

За да направиш такъв робот сам са ти необходими: прахосмукачка, микропроцесор Arduino Mega, Adafruit WaveShield за възпроизвеждане и запазване на музиката, песни, усилвател на звука LM386 през високоговорителите, ултразвукови сензори и датчик-гама тонколони, серво за да се движи вратовръзката, регулатори на напрежението, ключове и бутони.

Да управляваш електрони устройства със жестове става все по-популярно.
Наскоро една малко известна компания е разработила още едно оригинално устройство въплъщаващо идеята за управление чрез жестове.
Устройството е един вид мишка, което се надява на ръката като ръкавица. То може да управлява курсора на компютъра от 10 метра разстояние.
Основните активни компоненти на устройството са сензори, които са разположени на показалеца.
За да се подготви такава мишка за работа са ѝ необходими настройки и малък период на обучение.