Вземете перото на Езоп, сатирата на Лафонтен и Лабрюйер, малко от Алфонс Кар, докоснете се до Дюма, добавете външния вид с четката и боите на Силвия Карие – Маркет и пуснете всичко това до майсторите на 15 и 18 век. Да това са картините на Силвия Карие – Маркет.
Картините й ни възвръщат хумора, критикувайки нашето общество. Тук има всичко – реална сатира, шеги и цветя.
Легендите и моралът са се промъкнали във всяка нейна творба, подчертавайки бурлеската ситуация, за да разберем абсурдността на многото нашите недостатъци.

Цветовете му са големи в бяло, розово, червено и лилаво, събрани в съцветие. Листата са овални с дължина 4-8 см, на върха зелени, а по-надолу светлозелени. Плодовете представляват кръгла кутийка със семенца.
Растението на открито достига 10 м височина.
Независимо от името си, неговата родина е Китай.
Използва се в козметиката.
Това е вечнозелено декоративно дърво с гладко стъбло и се използва за оформяне на градини и паркове. То е разпространени във всички тропически страни, където расте като храст.
През лятото му трябва топлина и много слънце, за да цъфти обилно.

Има една древна басня. Може би стара колкото човечеството, защото най-древните записи, в които се открива, са само копия на още по-отдавнашни. Ето какво разказва тя.
Един кон имал мощен и опасен враг — вълка. Живеел в постоянен страх за живота си. Тъй като изпаднал в отчаяние, сетил се да потърси силен съюзник. Затова отишъл при човека и му предложил съюз, Изтъкнал му, че вълкът е и негов враг. Човекът веднага приел сътрудничеството и предложил незабавно да убие вълка, ако новият му съюзник му помогне, като постави на разположение на човека своята бързина. Конят се съгласил и позволил на човека да му постави юзда и седло. Човекът го яхнал, подгонил вълка и го убил.
Конят изпитал радост и облекчение, благодарил на човека и казал:
– Сега, след като нашият враг е мъртъв, махни юздата и седлото и възстанови свободата ми.
Човекът се изсмял на висок глас и отвърнал:
– Какви ги говориш! Дий, коньо!
И днес става така . Търсиш помощ от по-силния, а той те впримчва в робство. Да си в съюз срещу по-силен враг не е лошо, внимавай само с кого сключваш съюза и какво ти се предлага.

По време на експедицията в Арктика, група от учени и работници попаднали в снежна буря. Заблудили се и започнали да губят сили.
Един от работниците забелязал подветрената стена на склона и предложил с ръце да изкопаят в снега отвор, в който да прекарат,  докато бурята затихне. Всички започнали усилено да ровят замръзналия сняг.
– Всичките знания, които притежавам, – простенал един от учените, – сега съвсем не са ми полезни.
– По-добре забравете всичко, което знаете и копайте по-бързо, ако искате да останете жив! – казал един от работниците.

Един учител учил учениците си, че чувството за вината във всичките си проявления е пагубно чувство, което трябва да се избягва.
– Но не трябва ли да мразим лошите си дела?- попитал един ученик.
Учителят тъжно поклатил глава:
– Ако ти постоянно се упрекваш за своята вина и не можеш да си простиш това, което си направил, то ти не мразиш постъпката си, а самият себе си.