Ние често „четем мислите“ на отсрещния и правим прибързани заключения, като вярваме, че разбираме всичко, а това може изобщо да не отговаря на истината. Ето и някои примери за това:
Вие не получавате покана за дадено мероприятие и си мислите, че на са ви поканили, защото не сте им приятен.
Забелязвате тъмнокафяво петно на ръката си и си мислите, че това е началото на някакво раково заболяване.
Запознали сте се с някого и го оценявате според това как е облечен.
Примерите от този род са много.
И всичко се дължи на това, че в някои моменти нямате достатъчно информация, за да направите извод и то със стопроцентова сигурност, но това едва ли ще ви откаже да го направите.
В такива случаи по добре се попитайте: „Достатъчно ли доказателства имам, за да подкрепя това?“
По добре преразгледайте случая и се въздържайте от необмислени заключения и реакции.
Е, понякога може и да сте прави, но внимавайте, в повечето случаи човек греши!

Хората се надяват на обещания, дори когато звучат неправдоподобно. Колко пъти сме се лъгали в конкретни неща, хора, събития?
Знаеш ли онази история…? Не? Слушай да ти разкажа.
Един отишъл на сватба и докато ядели и пиели, хората захванали да подаряват, кой менци, кой тава, …. , все скъпи дарове.
Ами сега? Уплашил се човекът и попитал съседа си:
– Сега ли се дават подаръците?
– Не — отговорил му онзи, — сега само се обещават, пък друг път се дават.
Като чул това, нашият човек се провикнал:
– Тогава от мене една крава с телето!…
Обещанията звучат малко като надавания, за които никой на никого не търси сметка. Не вярвате ли? Чакайте да се зададат избори и гледайте какво става…

Беше едва средата на април, а слънцето жареше тъй немилостиво, като че наближаваше края на света.
Дърветата от двете страни на пътя се бяха окичили в своите бели и розови премени и от цъфналите им корони се носеше песента на пчелите.
Край пътя надничаха жълти иглики, синчец и  зелен кукуряк. Тук-там се мярваха и отрупани с цвят люлякови храсти.
Хиляди птички се надпреварваха да възпяват пролетта. Наоколо се носеше мирис на цветя, на влажна пръст и млада трева. Това е вечно младият аромат на пробуждащия се живот, който изтича от набъбналите кълнове в земята и от разпуканите пъпки на дърветата.

На всички езици „история“ е от женски род. Защо? Защото историята е чисто по женски несправедлива и капризна в симпатиите и антипатиите си. Нейните заключения са едностранчиви и почти никога обективни. Примерите са безбройни.
Октавиан Август бил със слаб характер, но създал императорското си величие под чехъла на жена си Ливия. Историята го превърна в титан и го постави в календара;
Нерон бил гениален администратор, но историята свърза името му само с опожаряването на Рим и гоненията на християните.  Марк Аврелий бил войнствен и агресивен владетел, но в почивките между походите си написал своите „Размишления към самия мене“ и историята му запази име на смирен философ.
„Идеологиите са творение на маниаци, храна на безделници, параван за некадърници и люпилня за фанатици“. Джордано Бурно не се отрече от схващанията си, а Галилей се отрече. И двамата са безсмъртни. Какво излиза от това?
Че безсмъртието няма нищо общо с доблестта и смелостта. Достатъчно е да се каже една истина. Аз не искам безсмъртие и затова не се интересувам от такива полици без покритие като доблест и смелост. Но ако непременно търсех безсмъртие, аз щях да се стремя към него по пътя към истината, а не чрез безразсъдство.
Брут, Херострат и Иванко имат безсмъртие, но златото на ореолите им твърде напомня обикновен пиринч. Как се е получило това? Нали и тримата са притежавали премного доблест и смелост?
Причината е, че са се разминали с истината.

Когато Наполеон Бонапарт тръгнал на война срещу Прусия, шилдският гарнизон получил заповед да се затвори в крепостта и да не влиза в сражение с французите. Но шилдските офицери решили да воюват.
Излезли от гарнизона и смело се изправили срещу la Grande armée,  Великата армия, така наричали Наполеоновата армия. Задържали я в продължение на половин месец.
В резултат на това командуването ги наградило с ордена „Pour le mérite“,  най-високият военен орден на Прусия, а впоследствие и на Германия за проявената храброст и… ги осъдило на смърт за неизпълнение на заповед.