Устройството може да изглежда твърде просто, но си струва, защото медицинско оборудване обикновено се троши там през първите шест месеца.
То е започнало като бойлер, окачен над покрити с фолио параболичен рефлектор. След това по тръба се придвижва парата в стерилизан съд, който се намира на разстояние по-малко от метър.
В Никарагуа, било установено, че в такава схема всички компоненти са уязвими. Фолиото се поврежда и трудно да се възстанови, тръби получават течове и парата бързо се губи .
Трябвало да премахнат тръбите и да оставят автоклава окачен над рефлектора. Той се състои от множество малки джобни огледала. Ако някое от тях излезе от строя, то лесно може да се замени.
Този самоделен хелиоавтойлав достига температурата и налягането на стандартните стерилизиращи устройства.
Когато небето е ясно, на системата са необходими 40-60 минути, за да се нагрее автоклава до 121°C и 20 минути, за да завърши стерилизацията.
Още по-популярна тази технология може да бъде в Африка, където ситуацията със здравеопазването, както и с електроенергията са зле.

Когато човек страда, той остава сам, вслушва се в тишината. Страданието разсейва угризенията, хвърля го в обятията на разкаянието. Но разкаянието не може да освободи човека, защото ще се появи ново безрасъдство, което ще прогони разкаянието и ще предизвика гняв.

Но аз съм роб на Господа. Чрез своите заповеди, своята благодат Той подлага живота ми на опасност. Но вярата ми в Него, изгонва ужаса, който изпитвам.

С Него живея извън пределите на този свят, подпомогнат от вярата.

Вярата започва там, където свършва разума.

Списък на финалистите за годишната награда „Диаграма» са обявени.
Британското списание «Bookseller» е обявило годишната награда „Диаграма», която се присъжда от 1978 г. насам за книга с най-глупавото име.
Списък на финалистите този сезон включва шест издания, всички те са научни трудове.
Хенри Еберле, Ханс-Йоахим Нойман. „Не беше ли Хитлер болен?“;
Дейвид Райс. „Как да си подостря моливите?“;
Джери Герни, „Таванските помещения в Северна Америка“;
Лоуни Прайор, „Как чехлите за начинаещи са променили света“;
Рейджиналд Бейклия, „Как да защитим курниците си в къщи“;
Том Хикман. „Божията кука. Живот и приключения на пениса“.
Всички тези книги имат доста сериозно съдържание. Имената,, които им са дадени, са с цел да привлекат вниманието на непроявяващите интерес читатели.

Апаратът на НАСА „Касин“ за първи път е забелязал слънчевите частици, които се движат с невероятна скорост около Сатурн. Тези наблюдения дават възможност на учените да изследват по-отблизо рядко явление, което се случва около планета с необичайна магнитна система.
Първите слънчеви частици около Сатурн са наблюдавани още през 2007 г., но сега апарата се справя с безпрецедентни подробности. Последните наблюдения показват, че Сатурн създава нещо като ударна вълна, която ускорява частици, придавайки им значителен енергетичен заряд.
Подобни ударни вълни са значително по-големи, когато се формира нова звезда в галактиката. Тогава частиците се ускоряват до скорост близка до тази на светлината.
Около планетата за първи път се наблюдава такова поле. Изследователите предполагат, че тези ударни вълни са източник на космическите лъчи.
От НАСА твърдят, че ударната вълна в магнитното поле на Сатурн съответства на вълна близо до свръхнова и на тази база могат да се изследват звездите.

Това растение се намира в стъклена колба, радва очите със зелените си листа, но през последните 40 години не е поливано нито веднъж.
През 1972 г. жител на графство Ланкашър за последен път е напоил растението след,  което е запушил съда с коркова тапа.
На Великден 1960 г. Дайвид Латимер седял в гостната си и се любувал на растението, което е отгледал в бутилка. Изведнъж му дошла идея. Какво ще стане ако запуши съда.
През 60-те години химическата промишленост започва да произвежда пластмасови съдове, така че на пазара все повече се продавали стъклени бутилки. Латимер купил такъв стъклен съд за да отгледа мини градинка. А след това решил да види как растението ще се държи без вода и липса на кислород.
За целата взел десет литрова стъклена бутилка, в която преди това е съхранявана сярна киселина. Сложил в нея компост и внимателно поставил растението вътре с помощта на парче тел.
До 1972 г. поливал по-малко растението, а след това затворил съда с коркова тапа.
Растението в бутилката създало своя собствена миниатюрна екосистема. Независимо, че било откъснато от външния свят растението, както и преди поглъщало слънчева светлина, която използвало за фотосинтеза. Опадалите листа гниели на дъното на бутилката и образуват необходимия въглероден двуокис за дадения процес.
По време на фотосинтезата се отделя кислород. Увеличава се влагата във въздуха, която се стича по стените на съда към корените на растението.
Латимер понякога само обръща бутилката, за да се огряват всички части на растението вътре.
От НАСА са се заинтересували от експеримента във връзка с отглеждане на растения в космоса. Но има и хора, които мърморят: „На кого е нужно такова растение? То нито може да се яде, нито да се помирише“.