До няколко места в Япония може да се достигне с кола по музикален път.
На участък от пътя са разположени канали на различни дълбочини и на различни разстояния един от друг.
При преминаване през това място с определена скорост, получените вибрации от каналите през колелата се предават в купето на колата, където се превръщат в някаква мелодия.
В Япония подобни музикални пътища се правят предимно за туристи. Но в Южна Корея подобни сегменти се конструират на монотонни пътища, с цел да се привлече вниманието на шофьорите и да им се попречи да заспят.

В България няма нужда от такива канали, ние си имаме натурални дупки по пътищата. Лошото е, че като попаднем в тях, чувстваме удар и никаква музика, а да излезем от тях е почти невъзможно.

В световната история различни народи са практикували изкуствена черепна деформация, за да придадат на главата различна форма.
Археологически находки свидетелстват за подобни традиции при хуни, алани, източно германските племена, маите, инките и австралийските аборигени.
Процеса за деформацията започва почти от раждането, когато костите на черепа имат най-голяма пластичност. Желаната форма се добивала с помощта на стегнати бинтове или дървени дъски.
Сред причините за този обичай е желанието да се обособи племе или определена група от другите хора. Това е демонстрация на социален статус или просто проявление на своеобразни естетически представяния.

Днес хората привличат вниманието към себе си, като говорят глупости или се правят на шутове.

В началото „шофьори“ са наричали хора, които са хвърляли въглища и дърва в машиното отделение.
Буквално от френски chauffeur, означава „огняр“.
Тъй като първите автомобили са се движели с парен двигател, водачите е трябвало да ги загряват, както пещта в парен локомотив.
От там започнали да ги наричат и шофьори.

Този вид жирафи се намира в списъка на изчезващите животни. Малкото има ръст 6 фута. 30 минути след появата си новороденото се е изправило на крака и е засукало мляко. Според основателят, който е и директор на центъра, момичето-жирафът е много любопитна и се интересуват от посетители още от първите дни на живота си.
Тя е представител на рядък вид жирафи Ротшилд. Този вид е получил името си в чест на британския зоолог лорд Валтер Ротшилд, които направил експедиция в Източна Африка в началото на 20 век и подробно е описал този вид жирафи.
Според центърът, в дивата природа са останали само 670 ротшилски жирафи. Те са записани в Червената книга на изчезващите животни.
Този жираф е първият представител от този вид, който се е родил в природоохраняемия център Гринуич, щата Канектикът.

Ананас гуава (Feijoa sellowiana) е вечнозелено дърво или храст от миртовите.  Плодовете са продълговати и имат дължина около 5 сантиметра. Те са тъмно или светлозелени, с гъста кремообразна месеста част, която е ароматна и напомняща вкуса на ягода.
Плодовете съдържат захар, пектин, органични киселини, витамин С и много голямо количество на водоразтворими органични съединения на йода.
Ананас гуава е рекордьор сред културните растения по натрупване на органични съединения на йода.
За това плодовете се препоръчват за лечение и профилактика на заболявания на щитовидната жлеза и атеросклерозa.