През 1915 г. при директора на един от крайградските театри в Москва се явило младо момиче с необичаен външен вид. То му дало писмо от близък негов приятел, московски предприемач. В него пишело:

„Скъпи Ваня, изпращам ти тази дама, за да се отърва от нея. Моля те, деликатно и намекни, че тя няма какво да прави на сцената. За нея няма никакви перспективи. На мен ми е неудобно да й кажа това по редица причини, така че като човек разбиращ от театър и изкуство, обясни й. Така ще бъде по-добре и за нея, и за театъра.. Това е съвършена бездарност. Всичките роли ги играе по един и същи начин. Нейната фамилия е Реневска….“

За щастие директорът на театъра не послушал съвета на приятеля си. Така започнала кариерата си една невероятна актриса.

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:

– Защо лошите наклоности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно и си остават негови слабости?

– Какво ще стане ако здравото семе се остави на слънце, а болното се зарови в земята? – Попитал учителят.

– Доброто семе оставено без почва ще погине, а болното заровено в земята ще порасте и ще даде лош плод, – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората. Вместо тайно да вършат добро и дълбоко в душата да растат добри начални познания, те ги оставят на показ и ги губят. А своите грехове и недостатъци, за да не ги видят другите, ги крият дълбоко в душата си. Там те растат и поразяват човек в сърцето му. Но вие бъдете мъдри!

– Ало, здравей, мамо! Как си?

– Здравей, сине, аз съм добре, а ти?

– Аз съм нормално, след 5 дни ще си дойда у дома.

– Много се радвам, синко!

– Мам, със мен ще дойде един мой приятел. Може ли да остане няколко дена у нас?

– Да, разбира се. Ако иска може да остане и месец, няма да ни пречи.

– Мам, той е загубил краката си при взривяването на една мина.

– Не, сине, той ще ни бъде допълнителен товар.

След един ден звънят от армията на майката:

– Вашият син се самоуби. Той е оставил следната бележка: „Мам, не искам да ти бъда в тежест до края на живота ти. Прости ми.“

Появила се е оригинална писалка с вграден компютър, работещ с Linux. Тя проследява движенията върху листа и сигнализира за грешки.

Поставеният компютър в писалката има процесор ARM Cortex снабден с WiFi, акумулатор и сензори. Разработчиците обещават, че сензорите ще разпознават 3D движение, например 400 dpi на 200 Hz.

Това е действащ прототип.

За сега поправя грешки само на немски и английски, но в бъдеще се предвиждат да се добавят и други езици.

Днес реших да изпеча една баница. Наредих корите, яйцата, сиренето и всичко както следва в тавата и тръгнах да върша нещо друго из къщи. Идвам след десет минути, отварям фурната …. Поглеждам внимателно вътре, но баницата я няма. В къщи съм сама. …….. Затварям фурната, след това внимателно я отварям. Няма я. Спомням си всички признаци за шизоврения, които зная. В главата ми звучи: „Чертичка, чертичка нарисувай. Лелята ги иска.“ За всеки случай отивам в стаята да се разсея малко……. Връщам се обратно, отварям фурната, няма я. Отивам към огледалото…..нямам никакви външни изменения.

Разсеяно набирам в Google: „баницата изчезна от фурната“. Разбирам, че не правя това, което трябва. Ощипвам ръката си, реакция има. Казвам си наум: „Ти си възрастна жена. Помисли добре, къде може да се е дянала?“

Представих си съседите привлечени от приятния мирис на печеното. Балкона е отворен. Излязах да погледна. Никакво движение не усетих. Отивам отново в кухнята, напълно объркана……… Представям си извънземни как лакомо поглъщат баницата ми….. Изпих една чаша вода, за да се успокоя и тръгнах към масата. А там……. ми се усмихва моята загубена баница…… Вратата е отворена…. Трябва да изляза да се поразходя.