Забележете колко сложно са направени очите на някои древно египетски статуи. Стъклена полирана леща е закрепена с лепило, а под нея има отвори.
А зад отворите се намират две лещи сложени последователно: събираща и разсейваща. На тила, зад лещите, има сивокафява пластинка с висящи медни проводници.
През 1998 г. американският специалист по оптометрия Джей Инок от Калифорнийският университет в Бъркли и неговия колега Васудеван  Лакшминараянан от Мисурския университет в Сейнт Луис демонтирали очите на древно египетска статуя от музея в Кайро и били поразени от високото ниво на събиране на всички „детайли“.
Заключението било категорично: Оптическата система „око“ на статуята е предназначена за по-широко захващане на светлинния поток с извеждане на изображение в основата на кристална матрица… Може да стигна до извода, че това е вградената система за видео наблюдение …!“

Веднъж попитали един мъдрец:
– Възможно ли е действие да доведе по просветление?
– Самото действие, – казал мъдреца, – води до просветление, но то трябва да бъде безкористно и да се извършва така, без никаква цел.
Ето какво разказал мъдрецът на своите слушатели във връзка с това:
Синът на един известен футболист седял на трибуната и гледал тренировъчен мач. Бащата на момчето вкарало красив гол, малкото зрители били много въодушевени и ярко изразили това чрез гръмки възклицания и възторзи. Само синът на футболиста никак не реагирал. Той просто седял и гледал незаинтересовано.
– Какво ти става? – попитали го хората около него. – Нима не видя, какъв великолепен гол заби твоя баща?
– Да, видях, – казало момчето, – но днес е вторник. – Истинският мач ще бъде в петък, тогава са нужни истинските голове.
Накрая мъдрецът добавил:
– За съжаление, хората ценят само тези действия, от които има полза и се постига истински успех.

По време на гоненията на християни при  управлението на Марк Аврелий в град Лион били измъчвани много християни. Телата им били събирани и изгаряни, а пепелта от тях изсипвали в река Родан със думите: „Да видим, дали ще възкръснат след всичко това“.
Бедните, те не са разбирали, че Господ, Който е създал вселената от нищо, може да възстанови телата на Своите деца и да ги съживи, независимо от това, че са били изгорени и хвърлени в реката.
За Бога няма нищо трудно и ние трябва да вярваме на Неговите обещания, въпреки че за нашия човешки разум и човешка немощ това изглежда невъзможно.
Как Бог е взел земя и е сътворил нещо със съвсем друго естество?! И то телесно, не приличащо на пръст: коса, кожа, кости и жили.
Както иглата хвърлена в огъня се нажежава, но не изменя своето естество, така и мъртвите ще бъдат възкресени, „косъм от косата им няма да пропадне“.
Всички ще възкръснем, но праведните ще възкръснат за вечен живот в небесни места, а непокаялите се грешници за осъждение.

Много сайтове за потвърждение на това, че вие сте реален човек, а не робот, ви предлагат да решите така наречената „капча“ – например, да разпознаете деформираните букви.
Сред възможностите за прилагане на тази система се отделя reCAPTCHA, където на потребителя се предлага да въведе две думи, които са взети от отсканирани книги.
Едната дума се чете лесно и именно по нея се прави проверката, втората дума е значително по-сложна. Освен това нейната точност не се анализира, тъй като тя не е разпозната от автоматичната система на сканиране.
Тези думи се предлагат на различни хора, а след това системата взема този вариант, които се представя най-често.
По такъв начин милиони потребители на Интернет помагат на компютрите да превръщат стари книги в цифров вид.

Римските папи не винаги са били в Рим.
В края на 13 век, френския крал Филип IV Красивият обложил духовенството без съгласието на папа Бонифаций VIII, което се превърнало в дългия конфликт и убийството на последния накрая.
През 1309 г. Филип предоставил на папата нова резиденция във френския град Авиньон, където се преместил новоизбрания Климент V.
През така наречения „Авиньонски плен на папите“ действали седем папи и всичките били французи.
Скоро след завръщането на Григорий XI в Рим през 1377 и смъртта му през следващата година е имало разделяне на католическата църква. Приемникът останал в Рим, а избрания от недоволните кардинали антипапа отново отишъл в Авиньон.
Но в края на краищата над авиньонските папи се наложили римските.