Те нямаха гаражи и за това поставяха колите си близо до входа. И тъй като благосъстоянието на повечето хора в блока се увеличи, броя на колите силно нарасна. За това местата за паркиране бяха строго разпределени и всеки поставяше автомобила си на своето място.
Една неделя пристигна младеж с нова луксозна кола. Тя бе снабдена със спойлери, тонирани стъкла, дискове и какви ли не нововъведения. Беше полирана и изглеждаше скоро измита. На кратко, всичко по нея блестеше. Младежа я паркира на едно от „запазените“ места.
Когато се стъмни „притежателят“ на мястото за паркиране откри чужда кола там и се обърка. Човекът нямаше къде да паркира, защото мястото му беше заето. Той започна да дава сигнали, за да накара „нарушителя“ да премести колата си от там.
В това време младежът си имаше среща със приятелката си в един от апартаментите. Нещастния шофьор обикаляше чуждата „красавица“ и около десетина минути подаваше сигнал, но отзвук нямаше. Мъжът се замисли, погледна „натрапницата“ и каза:
– Сега ще ти покажа на тебе!
И изчезна във входа. След известно време се появи отново, в ръка носеше шишенце с валериан. Поля капака и покрива на пречещата му кола и се оттегли.
След пет минути сигнализацията подейства. Множество котки се  качиха върху колата и замяукаха пронизително. Младежа излезе, разгони котките, но след малко те пак се събраха върху нея. Това се случи нееднократно. Накрая на младежа му писна, не издържа и замина. По това време“красавицата“ представляваше тъжна гледка, издраскана, обилно напоена с изпражнения и….

Когато човек се моли за нещо трябва да конкретизира желанията си. Не вярвате ли? Тогава чуйте следната история.
Това се е случи, когато Надя живееше в рехабилитационния център. Тя много искаше да си има халат. Много месеци вървеше замечтано и все за него си мислеше.
Често си повтаряше наум: „Господи, изпрати ми скромен син халат, толкова много ми е нужен! За теб какво е един халат…“
Трябва да отбележим, че тя, в мислите, си представяше прекрасен копринен халат със син цвят и бродерия.
Веднъж с директорът на центъра и неговата жена Надя отиде при леля си. Тя беше много мил човек, но си имаше някои странности в мисленето. Когато те вече се готвеха да си тръгват лелята пристъпи към Надя и каза:
– Почакайте ме за минутка, за тебе Надя, имам изненада!
След малко донесе в стаята малък пакет. Надя го отвори, а там лежеше халат…… такива раздават обикновено в болницата на пациентите……
Тримата гости в пълно мълчание се отправиха към колата.
Внимавайте какво си пожелавате! Добре уточнявайте „детайлите“ на вашите желания.

Еврейско момче се връща от училище и бащата го пита:
– Какво ново учихте днес?
Момчето почтително отговаря на баща си:
– Равинът ни разказа как Моисей извел израилтяните от Египет.
– Е, как?

– Моисей бил много силен и натупал фараона. Докато втория бил в нокаут, той събрал народа и го повел към морето. Там Моисей заповядал на началника на инженерните войски да построи огромен понтонен мост. След това преминали от другата страна, а Моисей взривил моста, когато египтяните се опитали да минат по него.
Бащата беше в шок:
– И това равина ли ви го разказа?
– О, не! Но ти няма да повярваш, какво той ни разказа….

Веднъж младият чиновник Барт, който имал необикновено красив тенор, отишъл при Бетовен. Заварил маестрото в лошо настроение. Бетовен се готвел да унищожи някакви изписани нотни листове и вече ги поднасял към към горящата свещ, когато Барт скочил и викнал:
– Какво правите?
– Написах песен, но не ми хареса и възнамерявам да я унищожа…..
– Разрешете да погледна, маестро!
Барт седнал на рояла и изпял песента с такова чувство, че Бетовен останал във възторг и умиление.
– Знаете ли, млади човече, мисля че се е получила хубава песен!  – казал своенравния гений.
Така бил спасен известния романс на Бетовен „Аделаида“.
След по-малко от две седмици, това произведение се разнесло из целия град, предизвикващо всеобщо възхищение……

Телефонът силно иззвъня. Малко момченце взима слушалката и казва съвсем тихо:
– Ало.
– Баща ти в къщи ли е? – пита човекът в отсрещната слушалка, досетил се, че на телефонното позвъняване се е отзовало дете.
– Да!
– Моля те, извикай го!
– Не мога. Зает е, – продължи да говори детето с приглушен глас.
– А майка ти в къщи ли е?
– Да.
– Тогава извикай нея, – едва сдържайки нервите си, човекът отсреща се опитва да запази благия тон.
– Не мога, тя също е заета.
– Ясно, – явно вече се долавял гнева на непознатия. – А там има ли някой друг.
– Да, – усмихва се малчугана, – чичковци милиционери и пожарникари.
– Добре , извикай някой от тях!
– Не мога те също са заети.
– Боже мой, с какво се занимават всички там? – избухна човекът възмутен.
Детето със тих глас прошепва:
– Търсят ме.