Можеш ли да ходиш на църква, ако не вярваш в Бога?
Членовете на появилото се във Великобритания движение „Неделна асамблея“ на този въпрос отговарят положително.
Атеисти, разочаровани от църквата и тези, които просто търсят подкрепа, ходят на тези събрания, където не се говори за Бог и религия.
Чух някой да казва: „Ако тази тенденция се съхрани до 30-те години, атеистите ще бъдат повече от християните“.
Те и сега са повече, просто някои се прикриват за етикета „християнин“, въпреки, че не са такива.
Мъчно ми е за тези хора. Те са като овце без пастир. Душата им търси, но не може да се насити, просто няма къде…..
Наистина ли е така?

В продължение на 53 години Джон Уесли проповядвал Евангелието в Англия. За това, че той изобличавал хората за греховете им, те решили да го убият. Уесли бил хванат на един черен път. Разбойниците хванали коня за юздата, свалили проповедника и жестоко го пребили. Уесли не се съпротивлявал. Когато му се отдала възможност застанал на колене и започнал да се моли.
Първите думи на неговата молитва били:
– Отче Небесни, прости им.
Смутен от тези думи, главатарят на разбойниците неочаквано заповядал:
– Не го бийте повече.
След това се обърнал към Уесли и казал:
– Господине, кълна се, че повече никой няма да ти стори зло. Готов съм да те защитавам, даже ако трябва да пожертвам и собствения си живот.
Името на ръководителя на бандата било Жорж Клифтон. Всички го знаели като отявлен бандит и нечестивец. Никаква физическа сила не могла да сломи Клифтон, но смелостта, смирението, любовта и добротата на верния Божий служител го покорили.
Клифтон, възроден от силата на Исус Христос, посветил остатъка от живота си в проповядване на Евангелието в своята страна.
Смирението е отсъствие на тревоги. То не раздразнява, не досажда и не реагира на това, което другите ни правят. То е спокойно и тогава, когато никой не ни хвали или без вина осъждат, бият и унижават. То диша аромата на най-добрите цветя в градината на Божия мир.
Любовта стопля човешките сърца. Всичко, което е свято, добро, прекрасно, което може да бъде в човека и в света, всичко това се явява благоуханието на любовта. Любовта украсява и прави живота ценен. Животът без нея би бил немислим и безсмислен. Любовта е живителния еликсир на живота.
Нека да бъдем смирени и обичащи!

Някои източници твърдят, че испанският крал Филип II имал необикновен музикален инструмент. Той бил известен като „котешки клавесин“.
Този клавесин имал формата на продълговата кутия, разделена с преградки на четиринадесет секции. Във всяка секция поставяли предварително подбрана котка.
Тези котки били „прослушвани“. Претендентът настъпвали по опашката, а „настройващият“ инструмента според височината на котешкия глас разпределял „певците“ по секции. Главите на котките се виждали през отвор, а опашките били жестоко стегнати под клавиатурата.
Когато се натискал клавиш, остра игла попадала точно върху опашката на съответната котка и животното мяукало.
Свитата на краля редовно „свирела“ на този клавесин мелодии, като предварително се упражнявали на този инструмент за мъчения на животните.
Такава жестокост спрямо тези пухкави създания може да се обясни с това, че църквата по това време обявила котките за свързани със сатана, по-точно за негови помощници.
А черните котки били най-преследваните между останалите свои събратя.

Отказвам да приема свят, в който хората се бият и предават едни други заради пари. Ако има хора, които правят така, трябва да се отлъчат и поведението им да не се приема за логично.
Общество, в което насилието заради пари е приемливо и понятно, не може дълго да просъществува.
Най-големият грях на поклонниците на парите е хвърлянето пари на вятъра.
Привържениците на златния телец редовно четат новостите за покупка на яхта стойността, на която е малък град или автомобил за 2 милиона долара. Но пускането на свободни хиляда пъти по-малка сума за нуждаещите се, ще съсипе тяхното виждане за света и размие ценностния им фундамент.
Фундамент изграден от лъжливи ценности, който определя нездрави социални норми, оправдава присвояването и злоупотребите с пари.
Има една древна поговорка: „Робът не иска да бъде свободен, той иска да имат свои роби“. Оставайки роб на парите, не можеш да станеш господар на живота си.

Хората са трудолюбиви. Всеки упражнява някаква професия. Много от тях са доста популярни, но има и такива, които не са оцелели в наши дни.
Например, така наречените плюещи.
Не става въпрос да се плюят едни други, за пари или от злоба, говоря за професия, която вече не се практикува в наши дни.
Плюещите са били сеячи на ряпа.
Тъй като ряпата има много малки семенца и обикновеният начин за посев не е подходящ за тях, трябвало да се измисли друг. Така се появили хора, които да плюят семената едно по едно.
Тази професия била много популярна и ценена в Русия.