Съществуват няколко начина за отбрана.
Конят пуска най-главното си оръжие – зъбите и копитата. Той предпочита този метод, когато хищника напълно го настига.
Ако напададелят е на доста по-голямо разстояние, конят предпочита просто да избяга. За това природата го е надарила с бързи и здрави крака.
Може да застане изправен на задните си крака, опитвайки се да изплаши противника.
Конете могат да покажат смелост и кураж в случайте, когато хищник нападна стадото, където им голям брой жребчета. В този случай конете събират малките на едно място и застават в кръг, обърнати към опасността, приготвили копитата си за отбрана. Така те могат да нанесат удар на врага, да наблюдават какво става с жребчетата и да защитят шията и главата си.

Един равин преди празника на Пасхата обиколил жителите на града, за да събере пари и да помогне на бедните да си организират седер.
Вечерта се върнал в къщи и на въпроса на жена си:
– Как върви?
Той отговорил:
– Поставената задача съм решил наполовина.
– Колко събра? – поинтересувала се жената.
– Николко, – казал равина, – но свърших работата наполовина. Бедните са готови да получат помощта. Остана само да намеря местни богати, които да окажат тази помощ.

Туристите бъркат сградата на швейцарския парламент с църква. За да се избегне объркването, федералното правителство е решило да не се премахва от покрива на зданието националното знаме.
Това решение било взето в отговор на предложението на члена на парламента Ивет Естерман, която заявила, че туристите често бъркат сданието на парламента с църква, заради кръста, който се намира на фасадата на сградата.
Строителството на сградата на парламент е започнало през 1852 г., а през 1884 и 1902 година било разширено. Оттогава сградата е увенчана с две кули с куполи, които създават впечатление за църква.
Националният флаг се издига над сградата по време на парламентарните заседания, но сега, за да се избегнат грешките знамето ще се вее над сградата през цялата година.

В един гръцки град трябвало да поставят статуя. За направата на тази статуя изявили желание двама скулптори и Народното събрание трябвало да обсъди кандидатурите им.
Първият майстор застанал на трибуната и много убедително разказал как трябва да изглежда статуята. Вторият излязъл малко неловко напред и казал:
– Граждни, това което той каза, аз смятам да направя.
Солта на тази история е, че хората се доверили на вторият майстор. И наистина е така. Този, който с желание прави занаята си тема за обсъждане, се оказва работник със съмнителни умения.
Защо е необходимо да се говори за самата работа? Докато тя не е завършена е трудно да се „погледне“. А когато е завършена, всяка мисъл за нея трябва да се изхвърли и да се мисли за следващата ….

Когато често ни атакуват неприятности, болести, недоразумения, неразбирателства ….. ние не се държим като войни, а като военнопленници, дори още по-лошо, като дезертьори.
Ако сме християни, трябва ли да живеем на окупирна земя. Бог ни дава победата. Той иска да бъдем победители.
А да се справиш с най-важния си враг греха има само един начин. Трябва да бъдеш близко до Христос, така че грехът  да не царува в живота ти. Той трябва да бъде изключение, а не правило.
Ако сме близо до Христос, ще сме далече от сатана. Противникът на човешкия род далече ли е от вас? И ако не е, защо го допускате до себе си?