Един от методите за борба с кариеса е практиката да се флуорира водaта. Това е почнало преди десетилетие. В повече от шейсет страни по целия свят, над четири милиона души пият флуорирана вода. Тази мярка е намалила честотата на зъбния кариес при децата с около 50 %.
В Израел флуорирането на питейната вода е започнало през 1980 г. Тя се е превърнала в задължителна мярка в населени места, където живеят над пет хиляди човека.
Въпреки това, ползата от флуорирането на водата многократно е подлагано на съмнение през последните десетилетия. Поради тези разногласия министър на здравеопазването на Израел, Яел Герман е искала да се премахне задължителното флуорирането на водата, оставяйки въпроса за преценка на местните власти.
Но преди няколко дни, г-жа Герман е подписала декларация, че напълно забранява флуорирането на вода, подавана към центровете за населението в Израел.
Това решение е предизвикало протестна кампания, на която са присъствали израелски експерти в областта на академичното и общественото здравeопазване, и стоматология.
Предложение за отмяна на забраната за флуорирането на водата са подписали кметовете на много от градове в Израел, като Ейлат, Димона, Беер Шева, Ашдод, Ашкелон, Бат-ма, Ерусалим, Кирят Шмона, Модиина, Хайфа, Тел Авив, Ришон ле-Циона и Кирят Гата.
До днес Министерството на здравеопазването не е имало официален коментар по отношение на тази ситуация.

Като професор в Консерваторията на Санкт Петербург, Римски-Корсаков обикновено проверявал работата на своите ученици, като им показвал пример от представената му партитура, сядайки на пианото. Понякога карал учениците си да изсвирят някои части от партиите.
Разказват, че веднъж се обърнал към един от бъдещите композитори с думите:
– Изпейте ми тази басова партия
Младият човек пробвал, но промърморил сконфузено:
– Не мога, прекалено ниско е ……
– Композиторът трябва да има глас за седем октави, – назидателно казал Римски Корсаков и веднага запял партията с дълбок дрезгав бас.

Това се случило късно вечерта в едно индийско село. Един селянин отишъл да посети болен съсед на няколко мили от дома си, а на връщане било съвсем тъмното. Там, от където минавал, имало много змии, затова селянинът се страхувал да върви в тъмното. „Ами ако в тъмното настъпя змия?“ – мислел си човекът, треперейки като си мислел за тези ужасни създания.
Изведнъж, в несигурната светлина на луната селянинът видял нещо голямо, свит в средата на околовръстния път.
– Това е змия! – извикал бедния селянин и започна да се движи в кръг. – Помощ! Помощ! – викал той. – Змията ще ме убие!
Случило се така, че на близо имало и друг човек, който чул виковете му. Той бързо се завтекъл на помощ.
– Какво се е случило, приятел? ​​- попитал го той.
– Виж! Виж! – Извика селянинът, сочейки към предполагаемата змията. – Това е змия!
Човекът бил с фенер. Той предпазливо се приближил до онова, което лежало на пътя, вдигнал фенера и погледна под краката на селянина. На пътя имало навито въже, някой го бил изпуснал на пътя.
– Приятелю, по-спокойно, – каза човекът – Няма змия, само едно навито въже. Страхът ти е изиграл лоша шега!
Колко пъти сте взели намотано въже за една отровна змия, готвеща се да ви отнеме живота? Ти започваш да тичаш наоколо, оставяйки всичко на страха, лишаваш се от увереност и спокойствие, но в действителност е трябвало просто да погледнеш по-отблизо в краката си и да се увериш, че това е само една илюзия. Този страхът ви лишава от жизненост, сила и увереност. Той не ви позволява да се движите напред и да се развивате.

Знаете ли, че има животни, които си правят запаси от консервирани земни червеи?
Голяма част от хранителния режим на къртиците заемат дъждовните червеи.
В слюнката на къртицат има специален токсин, който не убива червея, но го парализира.
Ето защо къртицата може да ухапе червея, а след това да го „складира“ в специалните си „килери“ в своите тунели.
Броят на консервирани червеи в такива складове могат да бъдат стотици хиляди.

Знаменитият датски физик Нилс Бор бил любител на футбола. Той е бил вратар на клуб „Akademisk“.
Неговият брат Харалд също бил доктор, но специализирал в областта на математиката. Той играел в същия клуб, но е участвал и в националния отбор на Дания.
Харалд Бор бил толкова популярен сред публиката, че когато защитавал дисертацията си, присъствали повече футболни фенове, отколкото математиците.