Той беше учител, лекар и писател. Широтата на неговата душа е трудно да се измери с цифри. Това беше човек с голяма буква.

Макс три пъти имаше възможност да избяга и да спаси живота си, но него направи.

Първият път стана преди окупацията на страната, в която живееше, беше в навечерието на войната със нацистите.

Казаха му не веднъж:

– Бягай! В противен случай ще пострадаш.

– Не мога да емигрирам, – казваше Макс. – Как ще оставя децата от дома на произвола на съдбата.

Вторият път му предложиха:

– Бягай, много като теб изпратиха в лагерите на смъртта.

– Не, няма да напусна това гето, тук много хора се нуждаят от подкрепа и помощ, – Макс бе сигурен, че така трябва да направи.

Третия път стана, когато учениците от дома бяха натоварени в един вагон на влак, който отиваше към газовите камери.

Тогава към Макс се приближи офицер от СС и каза:

– Вие ли сте Макс Х. Чел съм много ваши книги. Много хубаво пишете. Вие сте свободен.

– А децата? – попита Макс.

– Децата ще отидат, но вие можете да слезете от вагона, – отговори офицерът.

– Грешите, – каза твърдо и непреклонно Макс. – Не мога да сляза от вагона. Не всички хора са мерзавци.

След няколко дни в концлагера Треблинка Макс заедно със децата от дома влезе в газовата камера. По пътя към смъртта си носеше двама нищо неподозиращи малчугани и тихо им разказваше някаква приказка.

Тези действия на Макс могат да се асоциира с необикновенна жертва и безкрайна любов.

Ние сме като безкрили птици, а нашите отговорности и работа, възложени ни от Бога, са крилата, които ще ни възнесат към небето.

Когато разглеждаме и броим нашите бремена и товари, това ни довежда страх в сърцата. Но когато ги вземем върху раменете си, те се превръщат в криле, а на тях ние се възнасяме към Бога, по-близо до небето.

Всяко бреме, което приемем в добро настроение и любов, се превръща в благословение за нас. Бог желае предназначения за нас труд да ни помага.

Не желаейки да огънем гърба си за да повдигнем тежест, означава, че се отказваме от нова възможност, за да израснем в благодатта.
Благословеното бреме, няма да ни се струва тягостно, ако е възложено на раменете ни от ръката на Самия Бог.

В библиотеката леко попийнал читател подал книга на библиотекарката и ѝ казал:

– Кажете ми, имате ли и други книги от този автор?

Библиотекарката радостно възкликнала:

– Харесва ви как пише?!

Мъжът поклатил глава:

– Не, но в неговата книга намерих 100 лева.

Един цар бил известен със своята мъдрост, но независимо от това неговия живот бил много неспокоен. Веднъж царят се обърнал към мъдреца известен в царството му.

– Помогни ми, много неща в този живот могат да ме нервират. Аз съм много податлив към страстите и това ме притеснява много.

Мъдрецът му отговорил:

– Знам какво ще ти помогне. Сложи си този пръстен, на него и изсечена фразата: „Това ще мине“. Когато се разгневиш или прекалено много пожелаеш нещо непозволено, погледни този надпис и той ще те отрезви. Така ще намериш спасение от страстите.

Минало време, царя последвал съвета на мъдреца и се успокоил. Но веднъж погледнал на пръстена, но не се успокоил, а още повече се ядосал.

Той измъкнал пръстена от пръста на ръката си и бил готов да го хвърли в езерото, но забелязал, че на вътрешната му страна имало също надпис.

Той го погледнал о прочел: „И това ще премине“.

Ту-16 лети до Америка, където му готвят тържествено посрещане.

Във въздушното пространство на САЩ към самолета се приближават американски изтребители, които трябвало да измерят скоростта на самолета по заповед на Министерството на отбраната на САЩ, които не вярвали, че такъв тежък самолет може да развива крайсерска скорост, т.е. скорост с минимален разход на гориво за километър изминат път.

Туполев помолил радиста да улови честотата, на която разговаряли американците, а след това се обърна към преводача:

– Попитай ги: „Е, измерихте ли?“

Изненаданият преводач задава въпроса на американците.

– Ъ-ъ-ъ-ъ,  – чу се изненаданият глас на американския пилот по високоговорителя, – да, сър. Измерихме, сър. Благодаря. Всичко е ол райт.