Това ястие може да се намери в почти всеки китайски ресторант като десерт. Китайските готвачи го готвят по доста сложна технология, но ако всичко се опрости, то можете да си направите сами пържени банани в къщи.

Това се прави по следния начин.

Бананът се очистват от кората и се нарязват по дължина на две половинки. Всяка от тях се поръсва със захар и се поставя в тиган с нагорещено олио.

Бананите се пържат в продължение на 2-3 минути, след което можете да ги поръсите с канела и залеете всяка половинка с ром или ликьор.

Получава се много вкусен и сладък десерт.

Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.

Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.

Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.

Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.

За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.

От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.

Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.

Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.

Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.

Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.

В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.

Сейшелската палма расте само на тези острови. Плодовете ѝ достигат 20 килограма и се смятат за най-големите в света.

Плодът на сейшалската палма може да се забележи на герба на Сейшел.

Кухнята на местните изобилства с ястия от прилепи.

Оказва се, че това е една от малкото държави, където в семействата цари матриархат.

На Сейшелските острови се намира един от най-големите атоли, втори по величина на планетата. Дълго време стопани на атола са били пиратите.

Опитайте  бързо, без да се запъвате, да изброите различните вкусове – сладък, солен, кисел и горчив.

Само четири ли са?

В началото на 20 век японският учен Кикунае Икеда открил и пети вкус. Той го нарекъл „умами“, което означава „приятен вкус“.

Този вкус най-добре се получава от натриевия глутамат. За това не е чудно, че остава една от основните съставки на съвременната азиатска кухня и заведенията за бързо хранене.

Така че запомнете, че когато ядете сукияки, това ястие има не солен вкус, а умами.

Известният химик Уилард Гибс е един от „Зала на славата на великите американци.“ Името му носят много величини и понятия от термодинамиката: енергия на Гибс, правило на фазите на Хелмхолц-Гипс, триъгълника на Гибс …

Семейството на Гипс се състояло от двете му сестри и шурея му. Те живеели заедно през целия му живот в една и съща къща, която била много близо до училищата, в които учил ученият. Също и до колеж, в който учил и университет, в който по-късно преподавал.

Тихо провинциално градче New Haven дало на Гибс всичко необходимо за работата му: равномерен живот, много книги и красиви околности за разходки.

Едно от развлеченията на учения било приготвянето на домашни салати. Те му се отдавали, като на никой друг в къщата.

И кой може да даде на ястие такова звучно име „Хетерогенно равновесие“?!