Това не е често срещан спорт.

Само си представете как мъж пробягва разтояние с жена си на раменете. Това се случва сам във Финландия.

Двамата трябва да преодолеят различни препядствия. Жената заема доста неудобна поза. Краката й са нагоре, а главата надолу…

Участъкът, който трябва да се премине, е дълъг 250 метра. И за да не бъде много леко на участниците, това разстояние се усложнява с два баира и яма пълна с вода.

Но най-интересна е наградата. На победителят се дава толкова бира, колкото тежи жена му.

Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.

Това бе най-тежкия ден за него. Мотора на помпата изгоря. Жена му падна от каруцата и лошо си нарани крака. И за капак изчезна деветмесечното им биче и то от двора им.
Гласът му прегракна да го вика и търси из двора. Никакъв звук, никакво мучене. Мъката бе сграбчила сърцето му и го мачкаше болезнено.
„Хайде, мотор може и нов да си купи, жена му ще стъпи бързо на крака, жилава е, но бичето“. Мислите му се въртяха, като хала в главата и не намираха покой.
Нощта пусна тъмните си воали и скри слънцето. Търсенето не даде резултат цели два дена. Той крачеше из двора неспокойно и си мислеше: „Къде може да е? В дън земята ли пропадна?“
Изведнъж долови слабо мучене. Идваше откъм ямата. В нея обикновено складираха зеленчуци и плодове. Не знам кое беше по-бързо, краката му или желанието му да стигне там час по-скоро, но вече беше на самото място и се взираше в тъмнината.
Плесна се по главата, изтича до вкъщи, грабна газената лампа и с треперещи ръце запали фитила й. Насочи я към дупката и видя главата на бичето. Облекчения и радост обляха сърцето му.
Разтича се. Извика съседите. Киро се бе прибрал с багера, та предложи да изкарат животното с куката. Настана суматоха около въжетата. Чудеха се как най-добре да привържат бичето, за да го измъкнат.
Всичко стана само за пет минути. Странно, но животното не реагира и беше напълно спокойно.
На другия ден хората се смееха и разправяха за „необикновеното изчезване“.
Когато паднал, бикът се озовал пред „богата трапеза“. За времето през, което го търсили, той успял да изяде всичките моркови и зеле складирани там. И когато огладнял, започнал жално да мучи.
Не било шега работа, дупката била дълбока 3 метра, а животното тежало 300 килограма.

Не пропилявайте живота си с постоянни оплаквания. Когато човек търси недостатъци, рядко ще намери нещо друго. Нека животът ви е съпътствуван с радостни възгласи, а не със скучни оправдания. Всеки оплакващ се смята, че успехът е просто късмет.

Децата се раждат оптимисти, но светът се опитва да ги избави от „илюзиите“ им. Неоспорим факт е, че колкото по-вече се оплаквате, толкова по-малко получавате. Живот с оплаквания е една дълбока яма. Единствената разлика между ямата и гроба е времето.

Духът на оплакването идва първоначално като случаен посетител, после като гост и накрая става собственик.

Някой хора виждат само лошото в ситуациите. Нима не познавате такива? Малките неща засягат малките души. Някои хора са уверени, че могат да преместят планини, ако друг отстрани от пътя им всички камъни. Най-разочаровани са хората, които само взимат и то само това, което само идва в ръцете им.

Мрънкачите и оплаквачите търсят съобщници. Те привличат такива като себе си и отблъскват хората с позитивно мислене.

Не се оплаквайте! Колело, което скърца най-силно първо се подменя. Ако само се оплаквате от хората, не ви остава време да ги обичате.

Лека кола се движела по шосе близо до Равена, Италия. Автомобилът попаднал в яма, която била образувана вследствие на пропадане на настилката на асфалтиран участък от трасето.
За да установят причината за появата на такава яма върху шосето, били изпратени екипи от пожарникари и полицаи.
В резултат на инцидента сериозно са пострадали две жени на 59 и 60 години.