Всеки украсява света около себе си, както му посказва фантазията.

Например, британецът Стив Винд решил да декорира „ямите“ в гр=ада си. Вижте какво се е получило.

Тези миниатюрни произведения от декорирани растения привличат вниманието на минувачите.

Така всички виждайки тези „прелести“ заобикалят неравната пътна настилка.

При споменаване на щата Монтана си представяме неговите заснежени върхове, но не и гигантска дупка, пълна с вода, която има ръждив цвят.
Тази цепнатина е наречена „ямата на Беркли“. Дълбока е около 500 метра и има повече от 180 милиона кубически метра токсична вода.
Тази яма е изкопана в средата на 20 век. От тук са се добивали полезни изкопаеми.
Когато преустановили копаенето, в дупката започнали да се натрупва вода, която поглъщала всички химически елементи от околните стени.
Ямата на Беркли се явява едно от най токсичните места на планетата.
От това, което се съдържа във водата изпълваща ямата, ще ти спре дъха. В нея има манган, желязо, арсен, алуминий, кадмий и цинк.
В този водоем не се въди риба, а птиците летят на километри от него. Тук живеят особени микроскопични организми, които не се срещат никъде другаде на Земята.
Нивото на водата в ямата продължава да се увеличава.

В лагер се провеждала игра на тема „благовестие“.
Един човек стоял в яма, а децата трябвало да го изкарат от там.
Но той не искал да излезе, за това децата трябвало да го убедят, че е нужно да се измъкне от там.
Едно от момичетата казало:
– Погледни, ти си в ямата, а ние на върха! Ти би трябвало да ни завиждаш! Но завистта е лошо нещо!

Това не е често срещан спорт.

Само си представете как мъж пробягва разтояние с жена си на раменете. Това се случва сам във Финландия.

Двамата трябва да преодолеят различни препядствия. Жената заема доста неудобна поза. Краката й са нагоре, а главата надолу…

Участъкът, който трябва да се премине, е дълъг 250 метра. И за да не бъде много леко на участниците, това разстояние се усложнява с два баира и яма пълна с вода.

Но най-интересна е наградата. На победителят се дава толкова бира, колкото тежи жена му.

Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.