Близо до австралийския град Аделаида се намира язовир Бароса, построен на границата на 19 и 20 век. Той е ограден с полукръгла язовирна стена.
За своите акустични свойства язовирът е получил прякора „Шептящата стена“.
Факт е, че дори и шепнешком изречени думи от единия край на стената, ще се чуват ясно на другия край на разстояние повече от 100 метра.

В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.

През 1960 г. в Египет започва изграждането на втори язовир на река Нил близо до Асуан. Вследствие на това можело да бъде наводнен уникалният храм на Абу Симбел, построени в скалите от пясъчник по времето на фараон Рамзес II.

Международен екип от експерти под егидата на ЮНЕСКО решил да прехвърли този паметник на ново място, на 200 метра от реката. За целта храмът бил разрязан на блокове, всеки от тях тежал 30 тона.

Операцията по транспортирането продължила от 1964 г. до 1968 г. Тя била призната за една от най-големите инженерно археологически проекти в историята.

В малък американски град в Пенсилванската долина дошли инженери да огледат стените на язовира, който предпазвал града от наводнение, което можел да причини буйния поток, който се вливал в долината. След огледа специалистите предупредили местните жители, че са изправени пред голяма опасност.
Но хората им казали, да не ги плашат. Това накарало инженерите още веднъж да огледат язовира. След прегледа те потвърдили опасенията си и дали съвет на местните жители да вземат мерки. В отговор получили само подигравки.
През пролетта хората отново били предупредени, но те нехаели. Вече били чували за това и искали само да ги оставят намира.
След две седмици в града препускало момче на кон, което викало: „Спасявайте се! Язовирната стена се пропука“.
Хората заслепени от мисълта, че това не може да се случи, му се присмивали.
Не обръщайки внимание на подигравките, момчето продължило по нататък, като непрекъснато известявало хората за случилото се. Малцина от тях се разтревожили.
Малко по-късно мътния и буен поток нахлул в града. Всичко се превърнало в руини. Загинали 3700 души.
Те били безгрижни и за това се погубили.