Американецът Боби Фишер е смятан за един от гениите в шахмата. Той станал първи в първенството по шах в САЩ на 13 годишна възраст.

През 1970 г. при легендарният сблъсък с Борис Спаски, Боби Фишер отнел от съветския гросмайстор световната титла по шах. Това бил неговия триумф.

Но за обща изненада, Фишер не продължил кариерата си. Той пожертвал голяма част от парите спечелени от победата си на църквата, а самият той живеел в евтини апартаменти. Боби Фишер водел скучен и посредствен живот.

Някои смятали, че шахматистът се страхува да не бъде победен и за това се е отдръпнал от шахмата на върха на славата си.

През 1990 г. между Фишер и Спаски се провел мач реванш. Състезанието трябвало да се проведе в Югославия, която по това време се считала за враг на САЩ.

Американските власти забранили на своя шахматист да отиде на състезанието там, като го заплашили с 10 години затвор.

Боби Фишер отишъл, спечели мача и получил 5 милиона долара.

След своя триумф, шахматистът прекарал остатъка от живота си в Япония, Унгария и Исландия.

Сръбският националист Воислав Шешел от 2003 г. до сега е в ареста в Хага, където работи Международния трибунал съдещ виновниците от бивша Югославия.
Основният процес срещу Шешел все още не е достигнал до крайната фаза, но съдът го е осъден на 15, а след това на 18 месеца затвор за разгласяване на информация според свидетелски показания.
През 2012 г. на Шешел била произнесена трета присъда за неуважение на съда, две години за отказване да свидетелства в своя защита.

След 1944 г. празникът на 24 май, акцентира главно върху създаването на писмеността. Някак било неудобно малка България да е дала азбуката на великия руски народ…
През 60-те години в името на добрите отношения с тогавашна Югославия в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за „македонската народност“ на Кирил и Методий.
Така и най-светлият български празник не успя да се опази от „идеите“ на тоталитаризма, но това не въздействие съществено върху общественото разбиране на празника.
За сметка на това текстът на „Върви народе възродени“, написан на 15 май 1892 г. от Стоян Михайловски, търпи жестока цензура. Бог е изхвърлен от втория му куплет. Цялото последно изречение е подменено с „напред и все напред върви“.
В четвъртия куплет думите „духовно покори страните, които завладя със меч“ са заменени с „ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч“. А всичко след шестия куплет бе просто отрязвано от читанките и предадено на забрава. Сигурно защото и там се говори за вяра. А най-вече за българската, а не славянската писменост, обходила „целий мир“.
Днес пълният текст на химна ще прозвучи навярно само на официалните академични празненства.