Групата е основана в Бобруйск , Беларус, през 1988 г., но е станала известна  в Русия.

В края на август 2014 „B-2“ представи клип към песента си „Взеха ме във армията“. Според феновете им, в композицията се описва войната между Украйна и Русия.

В песента има стихове като: „Трябва да призная, не мислех, че може да бъде така, който вчера ми беше приятел, днес е мой враг“ и „за победа се хвърляме над слабите като върху кости“.

Клипът на песента е много интересен.

В него музикантите се появяват в чисто бели костюми, които след втория куплет се покриват с червено, като кръв.

Музикантите се стараят да „избегнат“ тази кръв, но няма накъде да отстъпват. Накрая костюмите им стават абсолютно червени.

Някои композитори получили от търговци на вино и коняк оригинални музикални поръчки:

„Напишете мелодично красива музика към изпратените ви куплети, възхваляващи различни сортове вино, коняк, шампанско ….“

Предлаганият хонорар бил доста голям и много композитори тайно се захванали да пишат музика по зададените стихове. Малцина биха устояли на такова изкушение.

Веднъж при един такъв композитор дошъл негов приятел. Когато гостът влязъл, забелязал как домакинът бързо скрил нотните листове.

– Какво съчиняваш? Нещо неприлично ли е? – попитал гостът.

– Честно казано, ти почти позна, – с усмивка казал домакинът. – Съчинявам музика за един посредствен коняк. … Мисля, че моят „музикален коняк“ е много по-приятен от истинския.

След 1944 г. празникът на 24 май, акцентира главно върху създаването на писмеността. Някак било неудобно малка България да е дала азбуката на великия руски народ…
През 60-те години в името на добрите отношения с тогавашна Югославия в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за „македонската народност“ на Кирил и Методий.
Така и най-светлият български празник не успя да се опази от „идеите“ на тоталитаризма, но това не въздействие съществено върху общественото разбиране на празника.
За сметка на това текстът на „Върви народе възродени“, написан на 15 май 1892 г. от Стоян Михайловски, търпи жестока цензура. Бог е изхвърлен от втория му куплет. Цялото последно изречение е подменено с „напред и все напред върви“.
В четвъртия куплет думите „духовно покори страните, които завладя със меч“ са заменени с „ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч“. А всичко след шестия куплет бе просто отрязвано от читанките и предадено на забрава. Сигурно защото и там се говори за вяра. А най-вече за българската, а не славянската писменост, обходила „целий мир“.
Днес пълният текст на химна ще прозвучи навярно само на официалните академични празненства.