На какво да оприличим праведния в този свят?
На дърво, което е на чисто място, но чиито клони се простират и стигат нечисто място. Така Всевишният, дава страдания на праведните, за да наследят идния според казаното: „И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш много „.
А на какво да оприличим порочните на този свят?
На дърво, което е нечисто цялото, но клоните му се простират и стигат чисто място. Когато клоните му увиснат цялото място е нечисто. Така и Всевишния дарява щастие на порочния, за да го подтикне към най-низшето, според казаното: „Има пътища, които се струват прави пред човека, но пътят им е път към смъртта.

На тоя свят има множество подли неща, но има едно, което е над всички.
Има любовница, която змийски да се изплъзва от прегръдките ти.
Ако е невярна жена, ще я застреляш!
Ако е някакво щастие, ще му се насладиш, преди да е свършило.
Ако е скръб, ще я изстрадаш.
Но има нещо, което е неуловимо, незабелязано, неусетно. То се промъква така, че с нищо не можеш да го спреш нито за миг. Не можеш дори да го видиш.
Най-подлото нещо на този света е времето!
То пълзи безшумно покрай нас, крие се изкусно и минава, върви неспирно и остава безвъзвратно.
Часовникът и календарът са само една смешна утеха…
Да наваксаш времето означава да го почерниш, но не с вакса, а с труд….

Всичко започнало скоро, през юни 2004 г. ….Летище….Полет Лондон – Сидни.
Всеки долетял до тук бил посрещнат от приятели, роднини с радостни усмивки…
Само Juan Mann стоял сам. „Аз бях турист във своя роден град. Нямах дом, нито място , където да позвъня. Гледах пътниците и тези, които ги срещат. Искаше ми се и мен някой да ме чака. Нqкой да ми се усмихне.  Да ме прегърне…“
Juan Mann решил по най-оригиналния начин да разсее своята тъга. Той взел картон и маркер….На картона написал  «FREE HUGS» – безплатна, свободна прегръдка.
Намерил мястото, където изтичал най-многолюдния поток от хора, вдигнал изписания картон и така стоял…Дълго стоял….Много дълго стоял…Хората минавали покрай него.
Никой не му обръщал внимание. Изведнъж пред него застанала непозната жена и му разказала, че сутринта ѝ умряло кучето. След това разбрал, че тази сутрин е отбелязала годишнина от смъртта на единствената си дъщеря, загинала в автомобилна катастрофа. Жената обяснила, че сега, когато се чувствала съвсем сама в този свят, тя се нуждае някой да я прегърне. И те се прегърнали. Когато се разделяли, жената се усмихвала.
Знаел ли е тогава  Juan Mann, че ще стане основател на «FREE HUGS»?. Трудно е да се каже, но «FREE HUGS» носи щастие на много хора в света.

Възможно е, именно епифизата да е отговорна за така срещаното неприятно усещане като зимна депресия.
Факт е, че през нощта количеството на мелатонина се увеличава, а  серотонин – „хормона на щастието“ се намалява.
В края на есента и зимата, когато продължителността на дните намаляват, намалява и времето за отделяне на серотонин. Така в организма настъпва дефицит от това вещество. Именно недостига на серотонин води до влошаване на настроението.
Не случайно един от методите за лечение на депресията е лекуването със светлина. Така че, ако чувствате зимна депресия, постарайте се колкото можете повече да осветите помещението, в което се намирате, а през деня не пропускайте нито един слънчев лъч.

Седят група богати бизнесмени и обсъждат въпроса, какво е това щастие.
Американският бизнесмен твърди, че щастието се заключавало в ранчо, семейство, три кучета, 500 бивола и много деца.
Френският бизнесмен споделил своето мнение по въпроса. Според него щастието са пет любовници, вила на Елисейските полета и собственост на лозя в Гаскония.
Българският им колега се засмял и казал, че нищо не разбират от щастие. Той е щастлив, защото сутрин като се събуди, от дясно му идва блондинка, а от ляво брюнетка. Отваря сейфа, а там милиони. Налива си коняк за 600 долара и излиза на балкона на своята триетажна вила. Поглеждайки надолу вижда как блести неговото Бентли, а до него скъпото Ферари. О, а след това……
Вратата се взривява, влизат два микробуса. От единият слизат данъчните, а от другия части от отдела за борба с организираната престъпност. И един от тях пита: „Това Иван Вазов 8 ли е?“ А ти отговаряш: „Не, 9“.