Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.

Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..