В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.

На територията на филипинския курорт Вила Ескудеро има ресторант на доста необичайно място. Той се намира в самото подножие на водопад.
Този бурен водопад някога хората „оковали“ с бетон. Поставили маси в самото му подножие.
Нивото на водата остава постоянно 15-20 сантиметра, така че посетителите трябва да внимават как се придвижват, за да не се намокрят.
Водата във водопада е достатъчно топла. Посетителите могат да попляскат преди или след хранене.
Трудно бих устояла на шума на този водопад….

На едно място построили църква. Една от характерните ѝ черти били цветните витражи на прозорците. Темата за картината на витражите била взета от химна „Около престола на Бога в небето, има хиляди деца.“
Поканили художник и той започнал работа. Когато завършил работата си, легнал и заспал. Сторило му се, че чува шум в работилницата. Там видял непознат с четка и бои в ръка, работещ над картината.
– Стой, – извикал художникът, – ще ми развалиш картината.
– Струва ми се, че вече си я развалил, –  отговорил непознатия.
– Как така? – попитал изумен художникът.
– Имаш толкова много бои, а си използвал само бялата, когато си рисувал децата. Кой ти каза, че на небето има само бели деца?
– Никой, – отговорил художника.
– Така си и мислех, – казал непознатия, – погледни! Ще направя няколко лица жълти, други кафяви, трети черни, а четвърти червени. Те всичките са там, защото откликнаха на моя зов.
– На твоя зов, – изненадал се художникът. – Но кой си ти?
Непознатият се усмихнал:
– Преди много време казах: „Оставете дечицата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте, защото на такива е  небесното царството“. Аз и сега го казвам.
Тогава художникът разбрал, че пред него е Господ, но Той изведнъж станал невидим. Картината, на която били черните, жълтите, червените, кафявите и белите деца изглеждала още по-прекрасна.
На сутринта, след като се събудил, художникът отишъл в работилницата и започнал да рисува деца с различен цвят на кожата такива, каквито са по целия свят.
Членовете на комисията харесали много картината, а един от тях казал:
– Да! Това наистина е Божието семейство на небето.
Църквата е Божието семейство и в нея има място за всички народи по света. В нея няма бариери. Такива са създали само човеците, но Бог ги е разрушил.

Специалисти от НАСА са публикували в глобалната мрежа уникален саундтрак, на който е записан песента на планетата Земята.
Учените са успели да зафиксират нещо приличащо на музика, прихващайки последователно възпроизведените от планетата звуци чрез автоматичната изследователска станция на НАСА, която се занимава с изучаване на радиациония пояс на Земята.
Фенoменът е наречен „Хор на Земята“. Той възниква в резултат на магнитното поле на земята захващащо частици от слънчевия вятър, възпроизвежда звук и го изпраща в открития космоса.
Низкочестотните електромагнитни колебания не могат да се чуят, заради вакуума, в който звуковите вълни не се разпространяват. За това учените са прибегнали до следната хитрост. Преобразували са импулсите в сигнали, достъпни за човешкото ухо.
Оказва се, че не само Земята „пее“. Специалисти от НАСА са пуснали цял диск с космическа музика. На него има шум от пулсари, приличащи на гърмащите звуци на въртолета и бръмчащите биения на слъчевите протуберанси. А при прослушване на звуците от спътника на Сатурн  Йо, може да се чуе шепот, приличащ на човешка реч.

Когато долепяме морска раковина към ухото си, ние чуваме характерен шум.
Той възниква вследствие на резонанса и усилването на външните звуци вътре в раковината.
Подобен звук може да се чуе ако си доближите ухото до чаша или наведена длан.
Човешкото ухо е много чувствително, така че можем да чуем резонанса на звука в морската раковина.