Автомобилните конструктори пръскат цели състояния, за да създадат нови коли. След това ги чупят. Може да звучи глупаво, но така те тестват направената кола и материалите при катастрофа. По този начин те намират как да обезопасят шофьора и пътниците.
В наши дни повечето катастрофи се симулират на компютър. Инженерите могат да забавят движението до един кадър на две милисекунди, това е много по-бавно, отколкото при повторение на гол по телевизията. Но след това правят тестове в реални условия, за да проверят наблюденията си.
Настъпва моментът, при който добрите стари манекени се вкарват в автомобила. Чрез тях се демонстрират последиците от катастрофите за живи хора. Манекените не са живи, но пък имат време, в което се размазват.
Ето едно „семейство“ манекени вече са на старта. Колата е омотана с всякакви сензори и пътува право към една стена….
Олеле, инженерите са забравили да сложат предпазните колани на куклите. Изглежда са го направили съвсем умишлено. Стоманени въжета вързани отпред за колата я теглят с голяма скорост….Тряс!…Колата се удря в стената. Манекените излизат през предното стъкло. Предницата на автомобила е станала на хармоника.
Манекените са леко нащърбени, но могат да преживеят още много катастрофи.
Всичко е заснето и техниците внимателно наблюдават всеки кадър….
Инженерите приготвят утрешния тест. Този път манекените ще останат заклещени в колата, която ще се преобърне при катастрофа.
Това е само един размазващ ден от живота на манекените за тестови катастрофи. Живот пълен с тежки удари…какво от това, че не ги боли?

На централна гара в автобуса се качили две весели старици приятелки. Те попитали:
– Как можем да стигнем до археологическия музей?
Шофьорът им казал точно на коя спирка да слязат.
Скоро двете възрастни жени решили да слязат една спирка по-рано от посочената. Шофьорът по говорителя им съобщил:
– Тази спирка се намира далеч от музея. Трябва да слезете на следващата. След това да измините 20 метра напред и 50 метра на дясно и от дясната страна на улицата се намира музея….
Всичко това било обяснено твърде високо, ясно и разбрано, че и глухия би го разбрал. Хората в автобуса слушали всичко това с тъжно покорни лица, на които било изписано: „Старост – нерадост“.
Една от старите дами намигнала на останалите пътници и казала на шофьора:
– Много благодарим за информацията. Но ние всичко вече забравихме.
И двете стари жени бързо изхвръкнали от автобуса.
Трябва да отбележа, че тези възрастни жени изпреварили и пристигнали до музея по-бързо от един мъж с дъщеря му.
Ех да можех и аз да бъда такава старица!

Една от най-бързите коли-амфибии  Quadski  скоро ще бъде достъпна на пазара в САЩ.
Превозното средство е проектирано за един човек. Моделът развива скорост на сушата 72 км/ч.
За да премина автомобила в режим движение по вода, шофьорът трябва да натисне само един бутон. При преминаването на колата в този режим, колелата се прибират за 5 секунди.
По вода Quadsk също достига скорост 72 км/ч.
Представител на компанията е заявил, че за разработка на автомобила са отишли 16 години.

Представете си много привлекателна блондинка. Тази нощ тя прекара при свои приятели и реши преди да отиде на работа, да се прибере, за да се преоблече.
Беше ранно утро, отвратително дъждовно време. Тя трудно намери кола. Зад волана седеше красив млад мъж.
Шофьорът се оказа много добър, даже пари не й взе. Девойката поиска някак да му благодари и с очарователна усмивка му каза:
– Мога ли да ви почерпя едно кафе?
Мъжът се изненада. Нещо се стрелна в ума му… и каза:
– Разбира се, не отказвам.
Тя мило му се усмихна. Отвориа чантичката си и извади няколко пакетчета разтворимо кафе. Протегна ръка и ги предложи на шофьора преди да излезе от колата.
Тя така и не разбра, защо така бързо се измени лицето на мъжа….

Як младеж с весел перчем и нахакан вид влезе в работилницата на майстора и безгрижно каза:
– Аз съм момчето на Еньо. Ето, до довечера гледай да ми направиш часовника.
Майсторът избърса очилата си, вгледа се в младежа и си помисли: „Кой бе тоя Еньо?“ Но от страх да не сбърка си премълча. Наведе се над донесеният часовник и ръцете му започнаха да пипат бързо и отмерено, а на младежа кимна и каза, че до довечера всичко ще е готова.
Младият човек продължи разходката си и се спря в обущарницата. Щом влезе мъж на средна възраст намръщено го посрещна. Младежът му се ухили и надменно каза:
– Аз съм момчето на Еньо, гледай до довечера да ми поправиш тези обувки. Майсторът, не знаеше кой е този Еньо, но си премълча.Току виж се оказал някой важен началник, иди че после се оправяй. Мъжът изсумтя и недоволно добави:
– Добре.
На тази сцена присъстваха двама младежи. Беше им интересно, що за птица е този.
Вечерта седяха в близката кръчма със свои приятели. Изведнъж вратата се отвори и влезе техния познайник от обущарницата си. Посбутаха се и попитаха приятелите си, дали някой го познава. Едно от момчетата се оказа, че е от неговото село. Тогава единият от двамата „свидетели“ нетърпеливо попита:
– А, какво работи баща му?
– Шофьор е към кооперацията….