Една от най-бързите коли-амфибии  Quadski  скоро ще бъде достъпна на пазара в САЩ.
Превозното средство е проектирано за един човек. Моделът развива скорост на сушата 72 км/ч.
За да премина автомобила в режим движение по вода, шофьорът трябва да натисне само един бутон. При преминаването на колата в този режим, колелата се прибират за 5 секунди.
По вода Quadsk също достига скорост 72 км/ч.
Представител на компанията е заявил, че за разработка на автомобила са отишли 16 години.

Представете си много привлекателна блондинка. Тази нощ тя прекара при свои приятели и реши преди да отиде на работа, да се прибере, за да се преоблече.
Беше ранно утро, отвратително дъждовно време. Тя трудно намери кола. Зад волана седеше красив млад мъж.
Шофьорът се оказа много добър, даже пари не й взе. Девойката поиска някак да му благодари и с очарователна усмивка му каза:
– Мога ли да ви почерпя едно кафе?
Мъжът се изненада. Нещо се стрелна в ума му… и каза:
– Разбира се, не отказвам.
Тя мило му се усмихна. Отвориа чантичката си и извади няколко пакетчета разтворимо кафе. Протегна ръка и ги предложи на шофьора преди да излезе от колата.
Тя така и не разбра, защо така бързо се измени лицето на мъжа….

Як младеж с весел перчем и нахакан вид влезе в работилницата на майстора и безгрижно каза:
– Аз съм момчето на Еньо. Ето, до довечера гледай да ми направиш часовника.
Майсторът избърса очилата си, вгледа се в младежа и си помисли: „Кой бе тоя Еньо?“ Но от страх да не сбърка си премълча. Наведе се над донесеният часовник и ръцете му започнаха да пипат бързо и отмерено, а на младежа кимна и каза, че до довечера всичко ще е готова.
Младият човек продължи разходката си и се спря в обущарницата. Щом влезе мъж на средна възраст намръщено го посрещна. Младежът му се ухили и надменно каза:
– Аз съм момчето на Еньо, гледай до довечера да ми поправиш тези обувки. Майсторът, не знаеше кой е този Еньо, но си премълча.Току виж се оказал някой важен началник, иди че после се оправяй. Мъжът изсумтя и недоволно добави:
– Добре.
На тази сцена присъстваха двама младежи. Беше им интересно, що за птица е този.
Вечерта седяха в близката кръчма със свои приятели. Изведнъж вратата се отвори и влезе техния познайник от обущарницата си. Посбутаха се и попитаха приятелите си, дали някой го познава. Едно от момчетата се оказа, че е от неговото село. Тогава единият от двамата „свидетели“ нетърпеливо попита:
– А, какво работи баща му?
– Шофьор е към кооперацията….

Светът е натрупан със разнообразни сензори. Big Brother получава все повече нови способности. Броят и функционалността на устройства за проследяване в действителност растат. Има различни начини за лечение на това, но трябва да призная, че в някои случаи, това оборудване помага за решаване на сериозни проблеми. Едно от най-актуалните направления за развитие на сензорите са местата за паркиране.
Наличието на места за паркиране е главоболие за всеки шофьор в един голям град. В света средно на ден един шофьор е зад волана 60 минути, от който 20 минути губи за намиране на място за паркиране. Възможно ли е да се улесни задачата му? Да, ако поставят сензори във всички паркинги, който ще показват, че мястото е заета или не.
Един от тези проекти сега се реализира в Англия. По план на всеки от 13 милиона паркинги ще бъдат монтирани в асфалта малък диск със сензори. Дискът ще предава информация на базовата станция, а от там могат да я получат и потребителите. На мобилния телефон ще може да се види картата на града с отбелязаните свободни и заети места на паркингите. В зависимост от количеството на свободните  места, районите на града ще бъдат оцветени в различни цветове. Разбира се мрежата от сензори ще сигнализира за паркиране на грешно място.
Друг подобен проект се реализира в Сан Франциско. Компанията SFparк вече е поставила в осем района на града 8200 сензора. За да имат пасажерите достъп до интерактивната карта, трябва да изтеглят специално приложение за смартфона си. Интересно е, че американската компания заедно с градските власти вече са монетизирали проекта. Цената на места за паркиране зависи от цялостното натоварване на областта. Свободните места в „синята зона“ струват 25 цента, а в „червената зона“ 6 долара.

Шофьор, който се намира зад волана повече от три часа през нощта, е толкова опасен, колкото и пияния. Това са установили британски изследователи.
Учени са провели експерименти, при които са установили, че ако шофьор кара три часа нощно време без почивка се държи като пиян зад волана.
Дори при шофиране два часа на тъмен път се нарушава концентрацията и реакциите на шофьора, все едно е пил по-голямо количество алкохол.
Изследвайки статистиката учените са установили, че една пета от авариите се дълажат на умора при шофьора, като една трета от тях са допуснали да задремат на волана.
Въз основа на изследванията учените са предложили двучасов лимит за каране през нощта и забрана за шофиране на нови шофьори по това време. Нещо подобно съществува вече в Австралия, Нова Зеландия и САЩ.
Съществуват и трудности. Служителите на пътните служби имат право да спрат такива шофьори, но нямат устройство, с което да установят степента на умора у човека.