Милена влезе запъхтяна в стаята и започна възмутено да разказва:

– Стоях на спирката и чаках автобуса. В разписанието пише, че идват на всеки двадесет минути, но знаеш как е с транспорта, всичко е само на книга, изпълнение нула. Точно пред мен имаше локва. Профуча някаква кола и опръска жената до мен и шофьорът видя, че жената цялата се измокри. Да не мислиш, че спря да се извини, ще има да чакаш?!

– Учтивостта е в упадък. Ако трябва да бъдем съвсем точни, тя напълно е изчезнала, – каза Пепи.

– Дали е в упадък или изчезнала, все тая, – кипеше Милена.

– Не е съвсем така, – не се съгласи Пепи, – Ако е в упадък, означава, че все още се среща, но по-рядко. А ако е изчезнала, изобщо я няма.

– Какво искаш да кажеш, – подскочи Милена, – че хората по-рано не са се извинявали ли?

– Вероятно някои са го правели, – добави примирено Пепи, – а други не. Трудно е да се докаже, че хората, който се извиняват в наши дни, са по-малко от тези в миналото.

– Какво ме убеждаваш? – ядосваше се Милена. – Възпитанието вече практически не съществува, то се вижда всеки ден щом излезеш на улицата. Човек трябва да е сляп, за да не го забележи. Момчетата имат нужда от бащи, които трябва да ги учат , как да се държат правилно.

Спорът беше по-голямата част от разговора между двете. Милена защитаваше неотклонно определена позиция и разговорът обикновено приключваше с  уклончивото изказване на Пепи:

– Този въпрос е сложен и трябва да се обмисли по-внимателно.

Ежедневно по улиците на Грозни (Чечня), можете да видите маршрутката номер 31, в което не плащат възрастни хора, деца, хора с увреждания, както и тези, които са забравили или са свършат парите си.
Шофьорът на маршрутката се казва Муса Даваев, той е на 57 години. Решил е безвъзмезно да помага на хората и специално е поставил в колата си на видно място обявление, точно отпред, където се плаща. В него се уточнява, кои могат да не плащат пътуването си.
Скоро са се появили и нови допълнени към обявлението. Според тях безплатно могат да пътуват още и хора отиващи на погребение, в болница, мюсюлмански религиозен обряд и петъчна молитва, и тези , които ще извършват хадж.
По-долу има послепис: Не е нужно да обяснявам нищо на никого, просто да влезте и това е всичко!
– Последните добавих, за да облекча хората в ситуацията, която се намират. Ако има други пътници, това става много трудно, – казва Муса. – Не съм единственият, който вози безплатно в този град старци, деца, или инвалиди. Но е необходимо да се знае манталитета на народа ни. Всеки иска да плати или започва да благодари, а това ни отклонява от работата. Не мога на всеки да обяснявам, затова съм поставил и обявлението, за да не се нарушава трафика на маршрутката.

„АвтоВАЗ“ няма намерение да прави промени в дизайна на LADA Kalina, с които ще бъде в състояние да предотврати проникването на котките в отделението на двигателя. В компанията твърдят, че няма стандарти за безопасността на дребни животни.
Представителят на „АвтоВАЗ“, призна, че „при разработването на бъдещите модели може би инженерите ще вземат това предвид.“ В същото време, производителите на автомобили в света не практикуват допълнителни бариери, предназначени да предотвратяват проникването на котки и други дребни животни под капака.
По-рано, с молба за монтирането на защита в отделението на двигателя на колата се обърнали спасители от Толиати. Според тях една такава ревизия е необходимо поради факта, че котките се катерят под капака на колата, за да се стоплят, но при стартиране на двигателя, сериозно се нараняват.
Според ръководителя на станцията „Център за гражданска защита“ Андрей Дербенев, конструкцията на LADA Kalina е проектирана така, че животните могат лесно да попаднат в двигателното отделение. В момента, в който водачът стартира двигателя, котки попадат под ремъка на газоразпределителния механизъм.
„През септември сме спасили из под капака“ Калин „десет котки. И това е само в случаите, когато са се обадили. Случва се, шофьорите сами да се справят със ситуацията и изваждат от там попадналите животни“- каза Дербенев.

На улицата поредното задръстване, което заплашва да се разрастне до грандиозни размери. Забелязвайки един от полицай по-наблизо един от шофьорите го попита:
– Какво се е случило?
– Заради проблемите в икономиката и кризата в правителството, нашият министър председател е изпаднал в депресия. Спрял е колата си насред улицата и заплашва, че ще се облее с бензин и ще се подпали. Горкия, разтревожен е от факта, че никой не вярва в способността му да ни спаси от кризата.
– И сега какво ще правите? Няма ли да го махнете от пътя? – попита притеснено шофьорът.
– За да успокоим главата на правителството, започнахме да събираме дарения, – обясни съчувствено полицаят.
– И много ли събрахте до сега? – поинтересува се шофьорът.
– За сега само около 40 литра, но мнозина продължават да събират още бензин.

Бяха го изпратили на командировка в Канада. Там стоя около две седмици и потегли обратно. Остана с много добри впечатления от страната. Чистота, дисциплина, уважение, ….. просто нямаше думи да изрази възторга си.

Когато кацна на летището във Виена, му казаха, че самолета за България е заминал. Имаше гъста мъгла и полетът му от Канада се бе забавил.

Но нищо, можеше да разгледа града и вечерта да тръгне, чак тогава имаше друг самолет. Времето беше влажно и студено и на него никъде не му се ходеше. За това избра друг маршрут, при които трябваше да се прехвърля още веднъж. В Европа това не е толкова стресиращо, защото обслужващият персонал на летищата прави това прехвърляне удобно и приятно. То не бе съпътствано с допълнителни заангажираности, които могат да отровят удоволствието от такова пътуване.

Беше летял няколко часа и края на пътуването бе към своя край. Той неспокойно надничаше през кръглите прозорци на самолета и с нетъпение очакваше да стъпи на пистата.

Отново у дома. Слезе от самолета и дълбоко въздъхна. Трябваха му 40 минути, за да освободи багажа си, докато в Европа това ставаше за броени минути.

Тръгна към таксито натоварен с доста багаж и каза адреса си. Настани се на задната седалка и започна да си представя, как ще му се зарадват в къщи.

Изведнъж шофьорът започна да псува наред, всички водачи на превозни средства, които успяваха да се промъкнат край таксито, бабата бавно пресичаща пешеходната пътека, ……стигна и до правителството. На никого не му се размина.

Да той наистина си беше дошъл в България. Грешка нямаше, само тук може така ……