Един фермер си купил Mercedes E класа  от един автосалон. Той много се изненадал от стойността на опциите , които били отделно вписани в цената на стандартния окомплектован автомобил.

По-късно шефа на този автосалон си купил крава от този фермер, а той му предоставил следната сметка:

Крава (стандартна версия) базова цена $ 2.400;
комбинирана окраска (черно и бяло) $ 150;
кожена обвивка $ 100;
бака за млякото зима-лято 50 $;
ноздра, вътрешен рог 17,50 $ (само за един брой);
полуавтоматична мухобойка (опашка) $ 30;
система за намаляване на токсичните газове $ 60;
при всякакви метеорологични условия и всички терени копито $ 100;
двойна спирачна система  (предни и задни крака) $ 400;
многотонален звук $ 135;
сини очи, халогенни $ 150;
системата се използва за всякакво хранене $ 1250;
Всичко $ 1250.

Двама „канцеларски плъха“ коментираха последните събития, които се бяха случили в офиса им.

– От масата падна малка ваза, а нашия рязък и строг шеф се изложи и опозори, – каза Свиленов.

– Опозорил се за една ваза? – не можа да повярва на чутото Пламенов.

– Не с вазата, а с глухата чистачка, която чисти винаги по време на секретните преговори.

– И какво толкова е направила?

– Обърна се на този неочакван звук …

Пожарникарите в Иркутск винаги пристигали с голямо закъснение да гасят пожар. Генерал губернаторът Муравьов назначил нов шеф на пожарната.

След известно време скоростта на излизане на пожарния екип предизвикала изненада.

– Как успяхте да постигнете това? – удивил се генерал губернаторът.

– Много просто. Нощно време давах тревога. Първата пожарна кола отзовала се на сигнала получаваше по рубла, а последната по десет пръчки.

Мария беше в дома си с четиригодишния си син Давид. От няколко дена се чувстваше малко недобре, но не отдаваше на това особено значение.

– Навярно съм настинала, – казваше си тя. – Ще ми мине.

Когато термометърът показа 41 градуса, тя осъзна, че нещата са по-сериозни. Но вече бе късно, Мария изгуби съзнание.

Давид не изгуби самообладание, раздвижи се из стаята и започна да оглежда внимателно наоколо:
– Трябва да се обадя по телефона … Къде ли го е оставила?

Детето започна да търси телефона на майка си. То знаеше как да го пусне, защото често я молеше да поиграе на него.

Когато стигна до раздел „контакти“ Давид видя снимката на баща си и веднага натисна бутона.

– Да, – каза баща му, – случило ли се е нещо, Мария?

– Татко аз съм, – обади се Давид. – На мама и стана лошо. Тя легна, но не може да се събуди. Моля те, ела скоро, страх ме е …

– Идвам веднага, – каза баща му, – не се страхувай, мама ще се оправи.

След това мъжът набра „Бърза помощ“:

– Ало на жена ми ѝ е станало лошо, изглежда е изпаднала в безсъзнание, ……Васил Левски 14, 2-я етаж, ап. 8 ….

А след това извика на шефа си:

– Манолов, Мария е припаднала, отивам си в къщи….

И хукна като луд към дома си.

Мария бе откарана в болницата. Там прекара почти една седмица и вече се възстановя. Скоро ще я изпишат и тя ще се прибере у дома.

– Ето моя спасител, – казваше Мария като прегръщаше нежно Давид, – ако не беше той….., – очите ѝ искряха от благодарност.

А малкият „герой“ подскачаше наоколо и се радваше, че отново може да разговаря с майка си.

Възрастните хора преживяват много трудно и това не е само заради малките им пенсии. Често са подложени на тормоз от свои и напълно непознати.

Бай Наско имаше две дъщери, но те се бяха задомили надалече в големите градове на страната. Често го навестяваха. Но колкото и да го викаха, да поживее при тях, той все казваше:

– Тук съм се родил и тук ще умра. Ако искам да вида големия град, ще се кача на автобуса, ще ида в града, ще напазарувам, ще видя други хора и ще се прибера в къщи.

Той не стоеше на едно място, все шеташе, поправяше нещо, натъкмяваше, приспособяваше.

Разговаряше с комшиите и с хората, които срещаше в селото. Обменяше информация с тях и сам я разнасяше в селото неволно.

– Знаеш ли какво се е случило с Кирил часовникаря тази нощ? – попита го Крум.

– Какво е станало? – попита бай Наско. – Пред тях видях линейка.

– Някакви младоци го нападнали нощес, – тъжно поклати глава Крум.

– Пак ли циганите, – разтревожено попита бай Наско.

– Какви ти цигани, един от тях е бил синът на бившия кмет.

– И какво са искали от Кирил? – попита Бай Наско.

– Пари, – махна с ръка Крум. – пребили него и жена му. Цялото ми лице е било в кръв.

– От къде са били сигурни, че има пари? – попита бай Наско.

– Ами давал на заеми, помагал на този,  на онзи и го надушили, – обади се Начко.

– Колко са му взели? – попита Дако, който прибираше овцете си.

– Шест хиляди и някакви златни и сребърни накити, – каза Крум.

– Хванали ли са ги? – попита бай Наско.

– Хванали са ги, защото един от тях е бил много умен и се е обадил по телефона си и по това са ги хванали. Но няма да ги държат много, – каза Крум.

– Нали са покровителствани от някой, други са чеда на шефове, бързо ще ги отърват, нали бащите им ще платят, – каза Начко.

– А кой ще плати и върне здравето на Кирил? – попита Дако.

– Дори и да го повъзтановят, след такъв бой, ще бъде половин човек, – въздъхна бай Наско.

– Няма радост  в старините ни…., – тъжно заключи Начко.