Много често производителят се старае да „замъгли очите“ на купувача, за да продаде евтина продукция по-скъпо, но понякога се случва и обратното.
Например, скулптор Brett Kern създава керамични фигурки, които приличат на обикновени евтини надуваеми играчки. Той имитира дори шевовете, закрепващи частите и характерни гънки на скулптурата.
Brett Kern е роден и израснал в Пенсилвания, а през есента на 2003 г. се записва в Калифорнийския университет в катедрата по графичния дизайн. Но скоро младият мъж се влюбва в глината и решава да стане скулптор. Речено, сторено. След като усвоил много разновидности на глината Brett Kern преминал на керамика. Днес скулпторът създава шедьоври от почти всички видове материали, но все още керамиката е любимия му вид глина.
„Надуваемите“ скулптори много се търсят. И то не от деца, а от възрастни ценители на изкуството.

Съвременните фотографи често ни изумяват със своите необичайни снимки, същински шедьоври.
Представям ви снимки на капки, отразяващи това, което е зад тях, превръщайки ги в малки телевизори.
Изображението е толкова ярко и светло. Тук се смесват слънчевата светлина и тази наоколо и всичко изглежда някак си необичайно.
Струва ми се, че тези снимки предават на гледащия ги чистота и лекота. Заразава ни позитивно.

Някои събират марки, други рисуват, трети гладят под водата, четвърти се преструва на умрял и се фотографира, пети оцветява в различни нюанси кучета, …. Навярно такива хора ще наречете луди, но в действителност техния живот и свободното им време принадлежат само на тях.
Например, Метю Бартик използва прибори за храна не само по време на хранене. Особена слабост американецът има към вилиците, защото от тях прекрасни фигури.
При това Метю не използва лепило или други в спомагателни материали. Неговите шедьоври наистина заслужават възхищение.
За да се създадат такива изделия от вилици, е необходимо доста време, усилия и творческо мислене.

Френският писател Стендал след посещението си във Флоренция през 1817 г. пише: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми силно заби, мослех си, че е прекъснат източника на живота ми. Вървях, защото се боях да не падна…“
Развълнуването на писятеля от шедьоврите на изкуството могат да се наблюдават и при други хора. Те са съпътствани със сърцебиене и световъртеж. Такова психосоматично разстройство е наречено синдромът на Стендал.
Човек попаднал под негово влияние изпитва крайно изострени емоции от съзерцанието на картини към пренасяне в пространствено изображение. Понякога чувствата са толкова силни, че хората се опитват да унищожат произведенията на изкуството.
В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да се предизвика от наблюдение на какво да е красиво нещо, било то от природата или жена.

Травис Понд не е престанал да удивлява със своята креативност. Той е художник абстракционист. Създал е невероятна колекция от скрап. Творчеството на художникът, за пореден път доказва, че съвременното изкуство се проявява по различни начини.
Майсторството на художникът се проявява в това, че при създаването на скулпторите са отчетени всички детайли благодарение, на които се виждат плавните линии на металните зверове. Всички метални скулптури са направени от части на автомобили и мотоциклети, метални тръби и профили, както и друг метален боклук.
Използвайки никому ненужния материал се появяват истински произведения на изкуството. В колекцията на художника са представени метални птици, риби, дракони, тигри, вълци и други.
Механичните конструкции на Травис извикват възторг и удивление. Тези гиганти могат смело могат да се нарекат шедьоври на съвременното изкуство.