Френският писател Стендал след посещението си във Флоренция през 1817 г. пише: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми силно заби, мослех си, че е прекъснат източника на живота ми. Вървях, защото се боях да не падна…“
Развълнуването на писятеля от шедьоврите на изкуството могат да се наблюдават и при други хора. Те са съпътствани със сърцебиене и световъртеж. Такова психосоматично разстройство е наречено синдромът на Стендал.
Човек попаднал под негово влияние изпитва крайно изострени емоции от съзерцанието на картини към пренасяне в пространствено изображение. Понякога чувствата са толкова силни, че хората се опитват да унищожат произведенията на изкуството.
В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да се предизвика от наблюдение на какво да е красиво нещо, било то от природата или жена.