Дошъл един човек при шивача и започнал да пробва поръчания си костюм. Стоейки пред огледалото забелязал, че полите на сакото не са много равни.
– Не се притеснявайте, – успокойл го шивачът. – Ако държите по-късия край на съкото с лявата си ръка, никой няма да забележи нищо.
Купувачът последвал съвета му, но забелязал, че реверът на сакото вместо да лежи се загъва нагоре.
– О, това ли? – казал шиваът. – Дреболия. Само трябва да обърнете глава и леко с брадата си да притиснете ревера.
Купувачът приел и това, но забелязал, че панталоните са прекалено малки и леко ги подръпнал.
– Не се притеснявайте, – утешил го шивачът. – Подръпвайте надолу с дясната си ръка панталоните и всико ще бъде наред.
Мъжът се съгласил и с това, и взел костюма.
На следващия ден излязъл на разходка и правел така, както го бил посъветвал шивачът. Двама старци играели на шах. Когато го видели прекъснали играта и се загледали в него.
– Боже мой! – казал единият. – Погледни колко е нещастен този инвалид!
Вторият старец се замислил за малко, а после промърморил:
– Да си инвалид не е добре. Интересно, от къде е взел такъв хубав костюм?

В началото на 70-те години, преди на Тал да бъде премахнат единия бъбрек в Тбилиси в списание „Шах в СССР“ за всеки случай подготвили некролог за шахматния крал. Когато всичко преминало и нищо лошо не се случило Тал пристигнал в Москва. Редакцията на списанието му показало текста на некролога.
– Аз съм единствения човек, – засмял се гросмайсторът, – който е прочел своя некролог.
На Тал му струвало доста усилие, за да превърне тази антихуманна постъпка на редакцията в шега. Той не издържал и често се връщал на тази тема.
– Някои неща в некролога са пропуснати, – отбелязал веднъж той. – и аз слава Богу успях да ги редактирам. Навярно отдолу трябва да напиша: „Вярно с оригинала. М. Тал“.
За пореден път, Тал говорил за този неприятен случай с Варлен Стронгин, който му е бил приятел по това време. Писателят за да смекчи обидата на своя приятел му разказал за Фодьор Шаляпин, който обичал пред близките си да разиграва собствената си смърт и го правел доста реалистично. А когато близките му плачели и изпадали в безсъзнание, известният певец изведнъж възкръсвал. Смеел се и обяснявал, че неговата истинска смърт няма да бъде така страшна.
– Но аз не съм Шаляпин, – тъжно се усмихвал Тал. – Защо да разигравам нещо, което рано или късно неизбежно ще се случи. Тогава смъртта ще бъде сто процента. Въпреки това, некролог може да ми бъде полезен, – добавил той. – Ако ме задържи полицията, да приемем, че присвоя нещо, ще им покажа некролога и ще им кажа: „Както виждате аз съм умрял. Така, че и съд няма за мен на земята“.

Кризата  е за поука, че държавата ни мами. Това се разбира от само себе си. Тези години са години на осъзнаване. Време, когато човек разбира, че има не само закони, но и етика, че и в най-тежката ситуация част от хората си остават хора, а такива не са малко.
Животът не е игра, не е шах. Има хората, за които отговаряш, за техните семейства, пенсиите им…. Всяка грешка, всяко «не помислих» може да коства страдания и мъка на някого.
Отговорността притиска. Ако хората ругаят, плюят или викат…., от това не винаги им става по-леко. Има го и това, но повечето просто страдат и се надяват. Някои от тях, въпреки всичко, успяват да прощават, ако ги излъжат, както са ги лъгали всички и винаги.

На хартия нарисувайте или прекопирайте от някъде пеперуда или листо. От средата на пластмасова бутилка изрежете подходящо парче. Наложете рисунката върху  частта от бутилката и изрежете избраната фигура.
Тъй като бутилките са изпъкнали, може да мине и без нагряване, но при крайната по-фина обработка се налага да използваме горещия въздух около огъня или свещ за допълнително огъване.
Преди да нанесем рисунката обезмасляваме повърхността на отделената част. Нанасяме образа, като добавяме необходимите щрихи и нюанси. На листата добавяме жилчиците, а на пеперудите дооформяме крилата. Ако бутилката е прозрачна можем да употребяваме боя за витражи.
С капки калай прикрепяме върху листата и пеперудите бисерни мъниста.
Към така получените фигури залепваме магнитчета. За целта могат да се използват малки парченца от счупен магнит, подобни от  детска азбука или шах.
Това е всичко. Пробвайте!

Във влака любител на шаха предложил на Емануил Ласкер да изиграят поне една партия на шахматната дъска. Световният шампион  имал намерение да си почине, за това казал, че едва можел да мести фигурите. Спътникът му не отстъпил, даже предложил да играе без царица.
За да се отърве от натрапника Ласкер бързо се предал, но другият бил още по-напорист и веднага наредил фигурите на дъската, за още една игра. Шампиона решил добре да проучи партньора си и да му даде добър урок.
На въпросите на Ласкер мъжът отговорил кратко. Просто царицата му пречела и за това предпочитал да играе без нея. Двамата се засмели и пристъпили към следващата партия.
Малко след това известният шахматист останал в недоумение. Другият играе без царица и въпреки това, той губи. Какво става тук?
Най-накрая всичко бързо приключило. На следващата гара санитари отвели натрапника. Оказало се, че любителят на шахмата е полудял от тази игра и сега се грижат за него в лудницата .