Да, наистина слон играе шах с мишка. Правилно сте прочели.
Съвсем наскоро световноизвестния скулптор Ray Villafane заедно с художничката Беатрис Сю са създали невероятна пясъчна скулптура на слон достигащ девет фута.
Слонът е наречен Chessie Trunkston и играе шах с полска мишка на име Higginbottom.
Ray Villafane е известен на любителите скулптори, защото нито една история за резба по тиква и диня не минава без него.
Специалист в областта на изкуствения интелект, доктор на техническите науки, многократен световен шампион по шахмат Михаил Ботвиник посетил изложба за компютърните технологии, организиран от ROY International.
Вниманието му било привлечено от един компютър, базиран на Intel 80486 процесор с повече невиждани до тогава възможности: тактова честота от 66 MHz, 16 Mb RAM, твърд диск 1 Gb, видео карта SVGA 1 Mb, шина EISA. Компютърът струвал много скъпо.
Михаил Ботвиник решил, че този удивителен компютър ще му му позволи да завърши труда на живот си – създаване на алгоритъм за шах. Той заявил:
– Купувам го.
– Компютърът не може да се продава, тъй като се превозва от страна в страна по време на провеждане на изложбата и за него имаме право само за временен внос.
Ботвиник казал:
– Това не е беда. С митничарите аз ще се договоря.
Едно от най-големите находища на сол е изсъхналото езеро Уюни в Боливия. То обхваща площ от 10 хиляди кв. метра. Всяка година езерото привлича огромен брой туристи.
Освен обичайните хотели, тук има няколко направени от солени блокове. От сол са направени не само стените и покрива, но и повечето мебели, включително маси, столове и легла.
В тези хотели е строго забранено облизване на стените, за да ги предпазят от намаляване на стабилността и унищожаване им.
Ресторантът на хотела предлага специалитети от месо на лама, агнешко и разбира се сол.
В хотела има бар със зала за игри – шах, билярд и кинотеатър с 40 места.
Лицето на Камен бе напълно безизразно. Държеше се така все едно нищо не се бе случило. Валери го наблюдаваше и си мислеше: „Това момче е лудо“.
Камен се разсмя весело, когато видя вторачения поглед на Валери в него и каза:
– Виждал ли си как лихварите играят шах?
– Да.
– Играят предимно старци, но има и деца, дори много по-малки от мен. Едно от тези хлапета винаги побеждава. Дори старият равин с брадата и смешната шапка не може да го бие.
– Наистина ли? – ококори очи Валери.
– О, да. И аз се чудех, как го прави. Както и да е, онзи равин казва, че умението да се играе шах е дар от Бога, все едно да видиш божествения план за себе си. Онова хлапе, едва може да чете. Това не е ли знак за нас, че зад всичко се крие някакъв порядък?
Валери го гледаше изненадано. Такава прозорливост, а бе само момче.
– Аз имам две дарби, – продължи самоуверено Камен. – Мога да убивам животно също тъй лесно, както ти трошиш чиния… А другото е, че щом погледна карта или застана в някоя местност, веднага виждам как да се нападне или да се отбранява. Просто ми идва отвътре, както на онова момче.
Валери го погледна недоверчиво. За убиването бе съгласен, защото го бе видял с очите си, но за другото.
– Макар че това едва ли е дар от Бога. Ако не ми вярваш, толкова по-зле за теб.
Камен стана и недоволен се отправи към вратата. Усещаше, че не му вярват и не го приемат на сериозно.След малко се чуха отдалечаващите му стъпки в коридора.
Когато драматургът Бърнард Шоу обядвал в един известен ресторант, при него дошъл диригентът на оркестъра и попитал:
– Какво да изпълним във ваша чест?
Бърнард Шоу, който не харесвал силната музика, отговорил:
– Можете да изиграете една игра на шах или карти.