В Ерусалим сега е зима и е студено. Често вали дъжд, а по-радко сняг.
Когато вали сняг, хора от всички краища на Израел идват да му се порадват.
След снега през деня можете да се насладите на топлината на зимното слънце.
Така че, ако идвате в Ерусалим през зимата (хореф, חורף), не си струва да взимате ски, но палто, ръкавици и шапка – непременно.
Когато Иван беше в пети клас, той изобщо не обичаше да носи шапка, за това и постоянно ги губеше. Веднъж само за един месец, той загуби шест шапки.
Майка му забеляза неговата небрежност. На нея това никак не ѝ харесваше. Тя дълго мисли какво да прави със сина си.
И накрая направи ето това.
Тя изплете две шапки, едната черна обикновена, а другата розова с блестящи пайети.
Когато завърши двете шапки, тя ги показ на сина си и каза:
– Погледни, ако изгубиш черната, ще носиш розовата момичешката. Нека всички видят, че пред тях стои Иванка загубанка.
Тази черна шапка Иван носи чак, докато постъпи в университета.
Една вечер край брега на морето стар благочестив евреин се разхождал с внука си. Изведнъж дошла огромна вълна и отнесла внука в морето.
Старецът извикал:
– За какво ме наказваш, Боже? Никога не съм нарушавал твоите заповеди. Защо наказваш моя син, който всяка събота ходи в синагогата? А моята снаха, Соня, тя просто ще умре от мъка!
Изведнъж друга вълна върнала детето направо пред краката на дядото.
Старецът веднага хванал внука си за ръка, огледал го внимателно, повдигнал гневно глава нагоре и казал възмутено:
– А къде е шапката му?
Йожен Дьолакроа е френски художник и график, водач на романтичното направление в европейската живопис.
„Свободата води народа“ е една от най-популярните му творби.
Дьолакроа е създал картината по мотиви на юлската революция през 1830 г., сложила край на режима на Реставрацията на монархията на Бурбоните.
След многобройни подготвителни скици на художника са му били необходими само три месеца, за да нарисува картината. В писмо до брат си Дьолакроа пише: „Ако не мога да е сражавам за Родината си, то бих искал да пиша за нея“.
В центъра на картината е изобразена жена, представяща Свободата. На главата си тя има фригийска шапка, древен символ на революцията. В дясната си ръка държи флага на републиканска Франция, а в лявата оръжие.
Оголената гръд символизира самоотвержеността на французите в този момент, които с „голи гърди“ вървят срещу врага.
Около Свободата са изобразени работник, буржоа и подрастващ, които символизират Братството и Равенството на френския народ по време на юлската революция.
Най-големият хонорар на Шуберт едва стигал, за да изплати дълговете си и да живее няколко седмици.
Имуществото на композитора, описано след смъртта му, се побрало в четири изречения:
3 вечерни фрака, 3 палта, 10 панталона, 9 жилетки.
1 шапка, 5 чифта обувки, два чифта ботуши.
4 ризи, 9 шалове, 13 чифта чорапи, 1 лист, 2 покривки.
1 матрак, 1 възглавница, 1 одеяло.
През есента на 1828 г. Шуберт най-накрая се съгласил да направи концерт от собствени произведения. Нуждата от пари и слава се усещала още по-силно.
От концерта получил 800 флорина. Това бил най-големият му хонорар в живота.
Шуберт веднага си купил пияно, за да замени наетото под наем, отишъл на концерт на Паганини, изплатил си дълговете и след няколко седмици се оказал в същото бедно състояние.