На турнира в Буенос Айрес, Аржентина аржентинският гросмайстор Найдорф, както винаги се отличавал с елегантност и безупречен вкус. Той ежедневно сменял костюмите си.

– Колко костюми имате? – попитал го младия Фишер.

– 150, – охотно отговорил известният гросмайстор.

Това число направило силно впечатление на Фишер и от тогава той започнал да събира костюми.

Минали няколко години и при новата си среща с Найдорф американският шампион се похвалил:

– Вашият рекорд е счупен! В моя гардероб има 157 костюма!

– Браво Боби, – поздравил го Найдорф. – Но вие много сте се престарали. Когато ме попитахте, аз само се пошегувах. Имам само 7 костюма.

Щайниц играл във Виена срещу залог с австрийския банкер Епщейн.
В един момент Щайниц се замислил малко повече.

– Е, – недоволно казал Епщайн.

Щайниц направил ход, но тогава банкерът се замислил по-дълго, изход от положението нямало.

– Е, – казал световният шампион по шах.

– Вие се забравяте! – възкликнал богаташът, възмутен от такъв тон. – Знаете ли, с кого си имате работа?

– Не се безпокойте, прекрасно зная, – хладнокръвно отговорил  Щайниц. – Вие сте Епщайн на фондовата борса, а аз Епщайн на шахматната дъска.

Щайниц имал финансови затруднения и си изкарвал прехраната като играел в кафене „Гамбит“. Веднъж той намерил подходящ партньор, който плащал по фунт за всяка загубена партия.

Щайниц му давал коня си предврително и независимо от това печелел.

Един от приятелите на шампиона го посъветвал:

– Така ще загубиш всичките си клиенти, ако само ги побеждаваш. Понякога е полезно и да загубиш.

На Щайниц този съвет му изглеждал разумен. В една от партиите, умишлено поставил офицера и се признал за победен.

Смесил фигурите и отново започнал да ги нарежда. Но всичко било дотук. Щастливият човек скочил от стола и радостно възкликнал:

– Аз спечелих срещу световния шампион! Мечтата ми се сбъдна!

И с тези думи той изтичал на улицата и повече никога повече не дошъл в кафенето.

Норвежкият биатлонист Магнар Солберг практикувал стрелба през лятото, лежейки в мравуняк. Това било замислено от треньора му.

Такова упражнение учел спортиста да се концентрира в мишената и да не се разсейва от външни фактори и умора.

Солберг, до извършването на подобни тренировки, не е печелил медал дори на световното първенство.

През 1968 г. е станал олимпийски шампион в Гренобъл и повторил успеха си в Сапоро.

Ласкер дошъл в Париж и се установил в комфортен хотел, както го посъветвал негов приятел от Лондон.

Той оставил багажа си и отишъл в едно кафене, където прекарал цяла вечер.

Късно след полунощ световният шампион открил, че е забравил къде се намира неговия хотел.

След като пренощувал у познат, сутринта изпратил телеграма, да му изпратят адреса на хотела.

А през това време купил карта на Париж и започнал внимателно да я изучава. И накрая търсенето му се увенчало с успех.

Когато влязъл в стаята си, той забелязал на масата телеграма от Лондон.

Поради разсеяност Ласкер изпратил телеграмата без обратен адрес и неговият приятел, добросъвестен англичанин, не могъл да разбере, какъв е смисъла на това мистериозно запитване.