Ако обичате да пиете бира ще отбележите този интересен факт. Отивата и си поръчвате бира и я изпивате. След това си поръчвате още и още… идва момент, когато трябва да станете и да тръгнете към тоалетната.
След което настава истински спринт. Бягате до тоалетната на всеки 15-20 минути, дори първото ви посещение в нея да е траело половин час.
Защо става така?
Оказва се, че алкохолът подтиска производството на хормона аргенин вазопресин, известен също като антидиуретичен хормон. Този хормон се произвежда от хипоталамуса и неговата задача е да поддържа водата в организма. Той се свързва с рецепторите на бъбреците и помага на урината да става по-концентрирана, а обема ѝ да намалява.
Всяка чаша бира не само добавя към тялото половин литър течност, но също така блокира нервните канали, които помагат на антидиуретичен хормон да поддържа връзка с бъбреците.
Бъбреците започват да работят на пълна мощност, произвеждат урина с понижена концентрация и изгонват излишната течност от тялото. Именно това ви кара да бягате по маршрута „маса – тоалетна“.
В компания с приятели вие изпивате набързо няколко литра бира, което никога не се случва при пиенето на вода. И всичката тая течност трябва да излезе, за да освободи място за още бира.
Освен това, газирани безалкохолни напитки и шампанско, както бирата дразнят пикочния мехур в резултат, на което чувствате, че е по-пълнен, отколкото е в действителност, а това се дължи на налягането на газовете.

Ников бе облякъл тъмносив костюм, който му стоеше много добре. Черните му обувки отразяваха светлината на витрините и уличните лампи. Той подаде ръка на дамата си и се насочиха към прочутия с шампанското си бар.

Това беше мрачно заведение, частично модернизирано. Пробиха си път през навалицата край бара и заеха масата, която съдържателят на заведението предварително беше запазил.

Щом поръчаните питиета пристигнаха, дамата дошла с Ников, нека я наречем Дечева, се обърна към него:

– Ще бъда напълно искрена с теб, – погледна го внимателно, за да види ефекта от думите си и продължи. – Ти си най-добрият помощник в бизнеса ми. До сега не съм имала такъв. И тъй като не се отнасяш с презрение към жените шефки, реших да ти направя едно предложение. Искам да ти продължа договора. Какво ще кажеш за това?

– Това е много мило и щедро предложение,-  смотолеви някак виновно Ников.

– Не ми изглеждаш много въодушевен?! – повдигна вежди Дечева.

– Предложението ми харесва, – започна внимателно Ников като се стараеше да не я обиди по някакъв начин, – но истината е, че аз не търся постоянна работа. Просто използвам уменията си за работа в офис, за да имам някакъв доход, когато основното ми занятие не носи пари.

– А какво е основното ти занимание? – полюбопитствува Дечева изненадана.

– Пиша, – смутено наведе глава Ников.

– А публикуват ли те? – за Дечева нещата започнаха да стават доста интересни.

– Да, – с тиха тъга каза Ников, – но напоследък се навъдиха толкова много като мен, че конкуренцията стана много голяма. Уча непрекъснато, усъвършенствам се. Надявам се да напиша нещо умно преди да навърша поне 35 години.

– Вероятно от това очакваш много пари? – съчувствено каза Дечева. – А после награди, вила, кола, а защо не и собствена яхта?!

– Всичко това не ме интересува, – вдигна очи Ников и я погледна.

– Невероятно, – ахна Дечева.

– Разберете ме правилно, – каза Ников съвсем спокойно, – моята представа за успех няма нищо общо с богатство или положение в обществото.

– Не те разбирам, – Дечева го гледаше изумена. – Нали всички се стремят към това? Тук хората наоколо –  и тя посочи с ръка тези, които седяха наблизо, – боготворят парите. И ти имаш смелоста да кажеш такова нещо точно тук?

– Е, аз малко си падам анархист, – засмя се Ников.

Дечева беше загубила и ума и дума. Гледаше този млад човек, когото познаваше като сръчен и всеодаен в работата си и не можеше да разбере, как можеше да няма стремежите и очакванията на останалите в обществото!

Алкохолът съществува отдавна. На Земята са се появили много различни видове веселящи напитки.
В Древен Египет е имало 6 вида бира, а аборигените в Африка са си произвели бананово вино.
На всяка бутилка с алкохол е написана година. Много смятат, че това е годината, от която е започнало да се произвежда това вино, но това е годината, в която е събрана реколтата от грозде, от което е напрено това вино.
Налягането в шампанското е 3 пъти по-голямо, отколкото в автомобилната гума.
С времето бялото вино става тъмно.
В Гърция много обичат да смесват бяло вино с кока кола.
Мощното земетресение през 1906 г в Сан Франциско унищожило 57 милиона литра алкохол. Е, това може да е за добро, въпреки че са ощетени любителите на алкохола.

Навярно по-възрастните, поне един път в живота си, са виждали пиян Дядо Мраз.
Спомням си доста интересен инцидент в детството, когато двама белобради старци в червени дрехи се налагаха с чувалите си, заради Снежанка.
Но сега ще ви разкажа друга история.
Дядо Мраз се появил във Военната болница. Било дванадесет без петнадесет. Но как е попаднал в болницата никой не знаел.
Поканили го на масата, а тя била богато отрупана. Освен храната имало коняк, шампанско …….. Присъствали само пет офицера и двама курсанти.
Дядо Мраз свалил брадата. Оказал се мъж на средна възраст, актьор от детския театър. И тъй като не могъл да си хване автобуса за в къщи, видял, че светят прозорците на болницата и дошъл  на гости.
„Мраз“ много хубаво пеел и знаел множество анекдоти. Мъжете започнали да се шегуват и го задявали:
– Къде ти е Снежанка, да не си я загубил в гората?
– При вас няма ли някоя медицинска сестра?
– О, има, но щом чу да чукаме чашите се заключи в административното отделение.  Нито на повикване, нито на комплименти отговаря.
Другите разочаровано поклатили глава в знак на потвърждение. Това импулсирало Дядо Мраз и той решил да проникне като Троянски кон и да превземе непристъпната крепост.
За да го подсилят дали му две бутилки шампанско, последните две и го изпратили със смях и закачки.
Но попийналият си Дядо Мраз изчезнал в административния сектор. Какво е станало с него никой от присъстващите не знаел, но го нямало в коридора….. Нито го видели повече……

Пристрастяването към хазартните игри не е от вчера. В средата на XVII век в света на хазартните увлечения се случило нещо интересно. През 1638 г. във Венеция било открито първото казино.
През това столетие аристокрацията, независимо от икономическия упадък се къпела в разкош и лукс. Съвременниците наричат този период век на любовта и хазарта.
Първото казино било открито на територията на църквата Сан Моузе и се наричало Ridotto, което означавало на италиански „самостоятелна стая“. Във Венеция в заведенията имало малко игри. Най-популярната игра през този период била играта с карти basseta, след това я заменила Faro, които след известно време била популяризирана в Северна Америка.
С появата на Интернет собствениците от игралната индустрия бързо осъзнали какви чудесни печалби могат да получат, ако се даде възможност на играчи от цял ​​свят да играят в онлайн казина. Първото онлайн казино се появило през 1995 г. По това време на разположение на клиентите били само 18 игри. След това виртуални казина започват да се появяват навсякъде в мрежата, като предлагали на играчите разнообразие от игри: слотове, рулетка, покер игри, игри с карти.
Много от редовните хазартни заведения привлича със специалната атмосфера, която цари там. Шампанско, смокинги, красиви жени – всичкото това великолепие е достъпно за уважаван кръг от участници. Въпреки това, по-малко заможните клиенти, все още са заинтересовани по отношение на достъпа до казиното. И в този случай, виртуалната казино за тях е най-подходящият вариант.