Времето бе студено. Хората седяха по домовете си и се грееха край печките. Моника неспокойно се въртеше и се чудеше какво да прави. Когато входната врата се хлопна тя скочи и каза високо:

– Мамо ти ли си?

– Да слънчице, – засмя се майка ѝ.

– Ще дойдеш ли с мен да отидем до библиотеката? – Моника умолително погледна майка си.

– До сега можеше да отидеш сама, – каза майка ѝ.

– Да, но когато съм с теб ми е по хубаво.

Майката въздъхна и тръгна към антрето:

– Добре, приготви се, след пет минути тръгваме.

Моника се оживи. Предметите оживяха край нея. Палто, шапка обувки, панталони, шал, ….Книгите бързо се наместиха в една платнена торбичка. И след пет минути едно засмяно детско лице вече бе на вратата.

Те бяха майка и дъщеря, но бяха и големи приятелки. Сега вървяха по пътя и всяка споделяше какво ѝ е направило впечатление.

– Виж това клонче как е застанало, – засмя се Моника, – прилича на клюн на додо.

– А онзи натрупания сняг върху дънера, не ти ли прилича на капата на чичо ти Симо.

Нюансите, сравненията и причудливите форми се редяха едни след други и двете неусетно стигнаха до библиотеката.

Посрещна ги жена, която им даде номерче за багажа и прибра чантите им.

– Колко е хубаво, майка и дъщеря, да вървят заедно така, – каза с тъжна усмивка жената.

Моника учудено я погледна, а майка ѝ се усмихна приветливо.

– О, вие нищо не знаете, – започна жената огорчено. – Моите родители не ме обичаха. Всичко все за брат ми. И какво стана? Брат ми се оправи. Има си семейство, хубава работа,а аз се разболях и сега съм тук, а като се прибера в къщи, съм съвсем сама.

– Не вярвам родителите ви да не са ви обичали, – опита се да я успокои Моника.

– Брат ми го пускаха навсякъде, а на мен не мира разрешаваха да излизам много навън. Никъде не съм ходила, нито на екскурзии, нито на забави, …. Дори и да излезех някъде, родителите ми настояваха да се върна бързо.

– Вашите родители са ви обичали много, – каза майката на Моника.

Жената я изгледа изненадано.

– Те не са ви пускали навън, защото са се страхували, да не ви се случи нещо лошо, – продължи майката на Моника. –  Не са искали да ви загубят. За тях вие сте били много ценна. Брат ви е можел сам да се справи с всичко, но за тях вие сте били крехка и нежна. Искали са да ви пазят и закрилят.

– Никога до сега не съм си мислила за тези неща по този начин, – очите на жената се напълниха със сълзи. – Да права сте. Те наистина са ме обичали.

Болната гаснеше много бързо. Сякаш бе задържала развитието на рака, докато не дойде Донка. Хареса я веднага. Разбра, че синът ѝ ще попадне в добри ръце и се призна за победена.

Сбогуваше се без излишен шум. Малко преди смъртта си започна леко да се отдръпва от сина си, за да може Дани да свикне с Донка.

Молеше понякога Донка да остане с момчето през ноща под предлог, че не се чувства много добре. А когато момчето тръгваше с Донка, болната се обръщаше към стената, за да скрие сълзите си. Прибереше ли се синът ѝ, очите ѝ светваха.

Едва можеше да ходи, болеше я много, но не се оплакваше. Отказа лекарствата от болницата, защото я изтощаваха и ѝ се гадеше. Те и без това не ѝ помагаха много, дори не намаляваха болките ѝ.

Болната не можеше да става и Дани изцяло се премести при новата си майка. Жената се интересуваше единствено от това, дали са оправени документите на Дани за осиновяването. Всяко отлагане ѝ причиняваше ново терзание.

Една неделя заведоха Дани да се сбогува с майка си. Най-сетне беше регистриран като син на Донка.

Оставиха детето за няколко минути с болната. Това беше много важен момент и за двамата.

По-късно, когато Дани беше признат за математически гений, сподели с Донка, че е запазил детски спомен, в който някаква бледа жена с пламтящи очи го целува по челото и бузите, и му дава някакъв жълт плик…… Това беше стар албум със снимки, увит в копринен шал.

Донка изчака, докато болната я извика. намери я облегната на възглавницата смирена и усмихната. Целуна сина си за последен път и даде знак на шофьора да го отведе.

Донка застана до жената, взе ръката ѝ, по бузите ѝ се стичаха сълзи:

– Благодаря ти, Марта. Даваш ми това, което най-много съм искала в живота си. Не се тревожи, ще бъда добра майка на Дани, точно като теб, кълна се.

– Направих, каквото можах, – каза тя меко.

Малко след като Дани и Донка заминаха, Марта почина.

Полярен изследовател е посъветвал феновете по спортните терени, при ниски температури, да не се затоплят с алкохол.
Директорът на музея за Арктика и Антарктида, известният полярен изследовател Виктор Боярски, е разказал как се стоплят феновете по стадионите по време на мачовете през зимата.
– Ако хората започват да замръзват, докато наблюдават играчите, никакви дрехите не могат да бъдат достатъчна преграда пред студа, но у всеки у тях има вътрешен източник за загряване, – казва Боярски.
Изследователят препоръчва на активните фенове да избират дрехи, които няма да възпрепятстват движенията им. На повечето пасивни поддръжници той предлага да ноят плътно бельо, пуловер, ръкавици и дълъг шал. Боярски предупреждава, футболни фенове да се въздържат от употреба на алкохол.
– Единственото нещо, което трябва да се пие е горещ чай, – казва полярният изследовател.
Употребата на алкохол ви кара да се чувствате по-топло, но всъщност нито ви сгрява, нито ви предпазва от измръзване. Точно обратното – консумацията на алкохол спира възможността да се поддържа вътрешната температура на тялото достатъчно висока, за да не замръзне човек.
Резкият спад на температурата често не се забелязва от пиещия, защото той усеща кожата си топла, което прави пиенето в студено време двойно по-опасно. Може би трябва да се откажете и от кафето в студено време, понеже кофеинът има същия ефект.
Проучване на медици показва, че пиенето на алкохол в студено време намалява и способността на тялото да трепери, а това е още един от начините, които вашето тяло използва, за да се стопли.

Китайски студенти са измислили един гениален начин да се подготвят за изпити през нощта и да не спят. Те използвали щипки за коса закачени на тавана. Всеки път, когато студентът започвал да кима с глава, щипкте за коса го спирали и рязко дърпали, така не давали на човек да заспи.
Методът става популярен след като две студентки снимали кадри от опитите си и били изложени в мрежата.
Двете момичета трябвало да се справят с огромен обем от материал, който трябвало да се научи и то много бързо, но нямало време, а на тях им се спяло.
Те се опитали да се преборят със съня чрез традиционите методи, като кафе, лицеви опори, намаляване на температурата на климатика,…., но нищо не помогнало.
И тогава решили да търсят разрешение на въпроса в учебниците по история.
Прочели за добре известни китайски учени, които практикували крайни методи за задържане на бистър ум – бодене с игли и завързване на косите на тавана.
Едно от момичетата помислило, че вторият метод щял да бъде по-ефективен и решило да го изпробва. След нея други използвали щипки, шалове. Дори дали на човек, който заспивал да помирише мартонките си….., резултатът бил невероятен.