Шаляпин бил на гастроли в Америка. При него дошла дама, която се представила като голям фен на таланта му.

Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца на мира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната си фенка.

Неочаквано се появил фотограф:

– Може ли господин Шаляпин да се усмихне?

Певецът веднага се възползвал от този повод и се обърнал към неканената си събеседница:

– Трябва да ви кажа довиждане, мадам. Нали чухте, фотографа ме помоли да направя приятно изражение на лицето си ….

Шаляпин си спомнял с чувство за хумор особения метод на „възпитание“ на гласа, който използва неговия учител Д.А. Усатов.

Чувайки, че неговия глас отслабвал, той удрял със замах ученика си по гърдите и викал:

– Опрете се, по дяволите! Опрете се!

Шаляпин съвсем не разбирал на какво трябва да „се опре“.

– Едва по-късно, той ми обясни: „Трябва да опираш звука на дишането, да го концентрираш ….“ – със смях разказвал Шаляпин, когато вече бил известен певец.

Вече известен Фьодор Шаляпин се съгласил да участва в любителски спектакъл. Разбира се, по този повод бил даден банкет в чест на великия певец.

Когато Шаляпин си попийнал малко повече, започнал да атакува една млада дама. В ход бил пуснал и ръцете си.

– Какво правите? – възмутила се дамата. – Вие сте известен артист, а допускате такива волности!

– Извинете, – казал Шаляпин, – като съм известен артист Сара Бернар ли трябва да ухажвам? Скъпа моя, вече отивам към 90-те.

Въпреки своя сложен и абсурден характер Фьодор Шаляпин бил посветен на изкуството и умеел да цени истинския талант.
Веднъж  по време на обяд в дома на Шаляпин разговаряли за известният певец Мазини. След обяда синът му Боря попитал:
– Татко, Мазини наистина ли е бил добър певец?
Шаляпин въздъхнал:
– Мазини, миличък, не е бил певец. Виж баща ти е певец, а Мазини е бил ангел.

Навярно сте чували следните думи:
– Съжалявам, но вие нямате талант. По-добре оставете вашите творчески опити и се се заемете с някоя обикновена професия.
„Бездарен“, „безнадежден“, „безперспективен“, …. такива етикети лепва нашето общество на хора, които виждат живота по по-различен начин. Такъв е светът. Ако решите да го промените, винаги ще се намери някой, който категорично ще бъде против.
Такива „етикети“ не трябва да събарят вярата ви в способностите ви. Този, който иска да твори, по никакъв начин не трябва да се съгласява да бъде преквалифициран в надзирател и наблюдател.
Ето ви и един пример, как хората грешат, отхвърляйки таланта на двама души. Единият е Фьодор Шаляпи, а другият е Алексей Пешков или както е известен чрез литературните си произведения като Максим Горки.
Шаляпин и Пешков били бедни студенти и решили да подобрят материалното си положение. Тръгнали да търсят работа, като певци във хор или журналисти във вестник.
Парадоксът в ситуацията се състоял в това, че Пешков го взели в хора, но бил отхвърлен от вестника за журналист, а у Шаляпин открили литературен талант, но не открили в него такъв на певец .
За щастие, всичко в живота си дошло на мястото. След години бил забелязан писателския талант на Горки, а Шаляпин станал известен певец.
Това не е единствената история, в която се говори как съвремениците не са видели „грозното пате“ в един или друг човек притежаващ талант. За това правете неща, които обичате, вярвайте в себе си и не се съмнявайте в мечтата си!