Спасява ни не покаянието. То само е признак, че разбираме какво е направил Исус за нас.

Божието спасение не се основава на човешка логика, а на смъртта на Христос. Можем да се родим отново благодарение на Изкуплението на нашия Господ.

Грешните хора не могат да станат „нови създания“ благодарение на своето покаяние, а поради Божието дело в Исус Христос, което предшества това, което става с нас.

Непоколебимият залог на оправданието и освещението е Самият Бог. На нас не ни е нужно да се напрягаме и да правим нещо със собствени сили, то вече е направено.

Свръхестественото е станало естествено благодарение на Божието чудо и ние разбираме, какво Исус Христос е направил за нас, когато каза: „Свърши се!“

Понятието „забележителност“ било популяризирано от Джон Мъри за пътеводителите, които започнали да пускат от неговото издателство в Лондон през 1836 година.

Оказва се, че забележителността има свой собствен символ: ⌘.

Шведски знак, сочещ забележителностите в Беларус, Естония, Германия, Литва и скандинавските страни могат да се срещнат на специален пътен знак.

Най-посещаваната страна в началото на XXI век е Франция. А Айфеловата кула държи лидерство, изпреварвайки популярността на пирамидите и на други чудеса на света.

Денят беше прекрасен. Марин и приятелите му решиха да отидат на уиндсърфинг и да пояздят вълните. Когато пристигнаха и възторжено нахлуха в солената вода, те видяха рядко животно, което се появи от водата.

– Хайде да видим какво е това чудо там, – предложи Петър, един от приятелите на Марин.

Когато любопитните мъже наближиха животното, чуха жални звуци.

– Сякаш плаче, – каза Захари.

– Това е малкото на кит, – забеляза Симеон. – В какво лошо състояние е само.

– Силните вълни не му дават възможност да се движи, – обясни Марин. – Блъскало се е безпомощно тук и е останало без сили.

Животното бе видимо изтощено и много изплашено.

– Хайде да го преместим на място, където водата ще е достатъчно дълбока за него, – предложи Петър.

Китът бе толкова слаб и изтощен, че се наложи на мъжете да го носят на ръце, за да не потъне.

Животното продължаваше да издава същите жални стонове, а Марин като го прегърна, му говореше:

– Не се страхувай, малкия. Сега ще те занесем на по-дълбоко място. Там ще се чувстваш по-добре. Успокой се, не плачи.

Цели шест часа мъжете поддържаха кита, за да може животното да възобнови силите си и да заплува самостоятелно, без чужда помощ.

Мъжете не знаеха какво е станало с майката на кита, но се надяваха той да я намери отново. Това все пак бе някаква надежда в сравнение със самотата, на която бе обречен. Безсилен, слаб и немощен изхвърлен на неизвестен плаж.

В басейна на река Ижма около село Немяд се намира едно от най-големите местни находища на асфалт в Русия.

В републиката се намира най-голямото находище на барит BaSO4 в страната.

В Коми се намира най-голямото блато в Европа. То е разположено в Уст Цилемски район на Коми.

Средната дълбочина на блатото е 1,6 метра, а площта му е 200 000 хектара. Това не е просто блато, а огромна горско-блатна система, включваща голямо количество реки и езера.

В Коми се намира едно от седемте чудеса в Русия – стълбовете на атмосферните влияния. В столицата на Коми има паметник на буквата  „Ӧ“. Тази буква се използва в удмурския език, коми език, кюрдски, марийски, а също и горно-алтайски език. В руските книги до началото на 20 век, буквата „Ӧ“ се е използвала вместо буквата „Е“.

Тони след дълго скитане по улицата, реши да влезе в магазина. Той не бе голям магазин, но в него имаше голямо количество и разнообразни обувки за малки, големи, мъже, жени, деца, …

Тони бе бедно момче. Разкъсаните му маратонки, от които се подаваха пръстите на краката му, отдавна не бяха сваляни от краката му.

Той влезе уверено в магазина и отиде при една жена, която даваше информация за обувките на тези, които желаеха да си купят нови обувки.

– Извинете, къде могат да се купят най-евтините маратонки? – попита Тони.

Жената му посочи с ръка щанда.

Изведнъж тя спря поглед върху краката на момчето и неусетно леко изсвири с устни.

„Как може да ходи, с такива парцаливи маратонки?“ – помисли си тя.

След това се обърна към Тони, който още не бе поел към посоченото място:

– Тези обувки от първия ден на започване на училище ли ги носиш?

– Да, – плахо отговори Тони.

Момчето наведе очи, а след това продължи, сякаш се извиняваше, че маратонките му са такива:

– Ние в къщи сме четири деца. Татко почина. Мама изкарва  по малко пари, колкото да има за храна, но вечно сме гладни. Тези маратонки бяха първо на Васко, после на Диди, а сега са мои. Васко обича да играе футбол и бързо ги скъса. Те не бяха нови, но запазени. Бяха ги дали на мама за работата ѝ. После Диди ги довърши, като се правеше на барелина и стъпваше  с тях на пръсти. Сега са мои, макар и окъсани нацяло….

Когато жената го изслуша, тя му каза нежно:

– Избери си, които обувки искаш, аз ще ги платя.

Тони бе като зашеметен. Той не можеше да повярва, че такова чудо може да му се случи и то точно на него. Със зинала уста момчето гледаше великодушната жена и от страх не помръдваше, да не би чудото да се развали.

– Отиди и се избери обувки, хайде, – подкани го жената. – Но ми обещай, че ще се учиш отлично и в училище ще се държиш добре.

Момчето клатеше само глава в знак на съгласие.

Тони излезе от магазина щастлив и доволен, притискайки нежно до гърдите си кутията, в която лежаха неговите нови маратонки.

Да помагаш на хората е прекрасно. Нека не забравяме за тези около нас, които се нуждаят от нашата помощ.