В селото откриха паметник на Васил Левски. Имаше тържество, музика и много цветя.

Невена бе млада жена отскоро преселил се на това място. Веднъж тя забеляза възрастна жена, която чистеше около паметника.

Любопитството надделя и Невена попита старата жена:

– Защо откриха този паметник на Левски тук? Той идвал ли е насам?

– Не е стъпял тук, – отговори старата жена.

– Че защо са му издигнали тук паметник? С какво е свързан той? – изненадано попита Невена.

– Младият ни поп много го обича, харесва го. Говори за него доста възторжено.

– А може би, защото е бил дякон към църквата, за това попа ви е пожелал да е издигне този паметник.

– Какъв ти дякон към църквата и той е бил хаймана, като всички бунтовници, – възмутено възкликна старата жена.

– Но той наистина е бил йеродякон в църквата. Първоначално е бил е послушник при вуйчо си, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Изкарал е едногодишен курс за свещеници. Пеел е в църковния хор. И така хубаво е пеел, че хората, които го слушали казвали, че самите ангели слизали да го слушат.

– Е, може и така да е, – смънка възрастната жена.

– Той е бил Божий човек, – каза Невена. –  Бил е в Румъния с Христо Ботев в една запустяла воденица през зимата. Ботев пише за това време: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…“

Старата жена гледаше със зяпнала уста Невена, тя нямаше вече никакви възражения.

Когато човек реши да учи английски език се сблъсква с факта, че повечето думи не се четат така, както са написани.

При много от тях разликата се обяснява с така нареченото отклонение на гласните, произхождащо от 14-16 век, когато много гласни се изменили в речта на англичанина.

Например думата „time“ се четяла „тим“, а сега „тайм“; думата „moon“ еволюирала от „моон“ в „мун“.

Объркването се усложнява от факта, че един звук в някои думи се променя, докато в други остава същия – сравнете „bear“ и „meat“.

По същото време се е разпространила и печатната преса благодарение, на която се е запазил начина на писане на думите, за това речевите изменение не са могли да повлияят на текста.

Петър Незнакомов е геофизик. Един ден бе поканен да отиде на геофизическо парти.
Навървиха се три джипа. И хората се качиха по местата си.

Петър седна във втората кола отпред, а зад него седем души седяха върху сгъваеми пейки.

Пътя бе спокоен и много рядко срещаха коли. Все пак това бе в планината.

Изведнъж пред тях се появи безкрайно море от овце, края му се не виждаше. И докато овчарят да се усети, двама слязоха от първата кола, хванаха един овен и го набутаха в колата.

– Ще падне голям ядене, – каза Камен, които наблюдаваше нещата от третата кола.

Изведнъж овцете се разделиха и се отвори път да минат. Те продължиха пътя си, без повече нищо да ги безпокои.

След няма и половин минута от предния джип изскочиха хората като луди и хукнаха да бягат, сякаш някой бе хвърлил граната в колата.

В останалите коли започнаха да се споглеждат.

– Какво им стана на тези?

– Да не са полудели?

– Какво ли ги е уплашило“

Въпросите валяха, но никой не смееше да слезе от колата, за да провери, какво става.

Накрая Мито се престраши, слезе и се отправи към изоставената кола. Надникна плахо в нея…. Това, което последва изненада всички.

Мито се хвана за корема и започна да се смее неудържимо.

Няколко души наскачаха от колите и отидоха да видят на какво толкова се смее старият им приятел.

Когато го наближиха, той сочеше нещо в колата и продължаваше да се смее.

– Бай Мито, какво става?

Възрастния човек прекъсна смеха си и обясни:

– Нашите глупаци са качили в джипа не овен, а вълкодава, които пази овцете….

Сега цялата група се заля от смях. Хората започнаха да се тупат по раменете и непрекъснато да се смеят.

– Това са само Симеонов и Кривошиев, те не могат да различават овен от куче, – каза Стоил.

Още дълго време се смяха по пътя след като всички се прибраха по колите.

Учениците на Исус заспаха, когато трябваше да бдят, но когато разбраха какво се е случило, паднаха в отчаяние.

Когато човек разбере, че не може да поправи нещата, много лесно губи надежда.

Обикновено си казва:

– Ето на, всичко пропадна. Сега нищо не мога да поправя.

Но ако си мислим, че изпадането в такова отчаяние е катастрофа за нас, ние грешим, Това може да се случи на всеки.

Когато разберем, че сме пропуснали предоставената ни възможност, да се направи нещо, изкушени сме да махнем с ръка и да зарежем всичко …

Но идва Исус и казва:

– Заспал си. Този шанс си изпуснал завинаги и тук наистина не може да се направи нищо. Сега се изправи и да вървим да правим нещо друго.

Забравете миналото и идете с Христос в бъдещето, което е на вратата ви.

Бяха излетели благополучно. Всички пътници бяха по местата си. Но ….

„Нещо не е наред“ – каза си 45 годишната Виолета, една от стюардесите в самолета.

Момиче, което изглеждаше на 14-15 години, като че ли в този момент се намираше в някакъв ад. Тя пътуваше с възрастен човек, който не и позволяваше да говори и да отговаря на въпросите на стюардесата.

Мъжът бе доста добре облечен, а момичето изглеждаше разтреперано и не се чувстваше добре.

Това още повече засили съмненията на Виолета.

– Трябва да направя нещо, – каза си стюардесата – и то бързо.

Виолета се приближи до девойката и тихо ѝ прошепна:

– Ако желаете, можете да ползвате тоалетната в самолета.

Момичето погледна Виолета и едва видимо кимна с глава.

На огледалото в тоалетната стюардесата остави лист хартия и химикал.

Момичето стана скоро от мястото си и каза на мъжа:

– Ще отида само до тоалетната ….

– Внимавай да не направиш някоя глупост, – изсъска тихо мъжът. – Връщай се веднага.

Момичето влезе в тоалетната. Забеляза листа и химикалката. С разтреперана ръка написа:

„Моля помогнете ми. Нуждая се от помощ“.

Виолета бързо влезе в тоалетната, след като девойката излезе от там. Взе листа, прочете го няколко пъти и тръгна към пилотската кабина.

Тя разказа там какво е видяла и подаде листчето хартия изписано с неравен почерк.

Пилотът съобщи на земята за случилото се и когато самолетът се приземи, полицаи вече чакаха в терминала. Те задържаха мъжа, а девойката бе освободена.

Две години по-късно това момиче вече учеше в колеж. Благодарение на съобразителността и наблюдателността на Виолета, тази девойка бе спасена от сексуално робство.

Трябва да се отбележи, че всяка година между 600 и 800 хиляди души са обект на трафик, които са превозвани през границата на различни страни.  Около 80% от тях – жени и момичета, а около 50% – непълнолетни.

Ако забележите нещо нередно, не стоите, а действайте. Може би така ще спасите поредната жертва от сексуално робство.