На 5 май 1945 г. се състояла битка, в която войници на Вермахта са се сражавали заедно с американци, защитавайки в Австрия замъка Иттер, където се намирали френски пленници.

През деня началникът на охраната на замъка и неговите подчинени от СС избягали и пленниците взели замъка под свой контрол. Те успели да съобщят за това на разположената наблизо американска рота, която организирала спасителна операция.

Към тях се присъединили  и десет немски войника, водени от майор Йозеф Гангля, които малко преди това се предали на американците.

Обединените сили от 25 човека, а също и помагащите им бивши пленници били атакувани от танкове на СС, но успели да отбият нападението, а след това и разбили врага с извикани след това подкрепления.

Наталия работеше в заведение, където живееха хора с мозъчни травми. Повечето бяха претърпели катастрофи с кола или мотор.

Някои от тях можеха да общуват с другите и си помагаха взаимно.

Но имаше и такива, които бяха затворени в себе си. Ето, Недялко прекарваше целия си ден в мълчание. Ако някой се опиташе да го заговори, свеждаше незабавно очи и бързо ускоряваше крачка, за да се отдалечи светкавично от мястото на срещата.

Работата на Наталия се състоеше в това, да помогне на тези хора да станат поне малко по-самостоятелни. Това съвсем не беше лека задача.

Тя им помагаше да се хранят, да извършват някои от ежедневните си дейности, показваше им как да играят игри…..

Но точно тук в игрите ставаха неприятните инциденти.

– Ти само на него помагаш, – мърмореше Григор с карти в ръцете.

– Няма да ми гледате картите, – свирепо изгледа всички на масата Огнян.

Достатъчно бе някой да го погледне за миг и той бе готов да набие „нахалника“. За съжаление, травмите от миналото на някои провокираха неочаквани пристъпи на гняв, който можеше да прерасне и до насилие.

Всички от екипа, заедно с Наталия бяха обучени предварително, как да постъпят ако възникнеше подобна ситуация. Бяха ги инструктирали:

– Не приемайте лично тези случаи. Те се дължат на състоянието на болните.

Наталия, като и другите от обслужващия персонал знаеха, че при изявило се раздразнение и ярост, трябваше да запазят спокойствие и да се държат нормално, все едно нищо не се е случило.

При по-тежък случай се намесваха лекарите, които биеха успокоителни инжекции.

Един ден, когато бе мирно и спокойно в трапезарията, Наталия сериозно се замисли: „Мога ли това, което практикувам тук сред тези хора, да използвам в живота си?“

Спомни си, че Исус учеше учениците си, че ако някой го удари по едната буза да обръща и другата.

„Понякога хората, не само в това заведение, а и навън, постъпват неправилно, – каза си Наталия, – заради някоя сътресение или нарушение на нормалния му начин на живот в миналото му. За това на обидата трябва да отвръщаме с любов“.

Тя наведе глава и тихо се помоли:

– Господи, помогни ми да отвръщам с любов на лошото отношение към мен, което е породено навярно от болка, страдание или несправедливост извършена спрямо този човек в миналото му…..

Новият препарат разработен от лекари от Института Солк, може да замени упражненията.

Той прави мускулите по издръжливи и ги кара да изгаря мазнините без спортни натоварвания. Ако той бъде одобрен ще помогне на инвалидите и немощните хора да получат някаква полза без упражнения.

Медиците са получили убедителни доказателства, че препаратът изгаря мазнините и дава ефекта на физическите упражнения при мишки водещи заседнал начин на живот.

Според Рон Еванс, водещ автор на изследването, се подготвя да се пусне по-напреднала версия на препарата под етикета Mitobridge.

Лекарството се давало на мишки в продължение на осем седмици. и веществото карало мускулите на гризачите да горят мазнини.

Това е позволило да се запази повече глюкоза в мозъка, което дава възможност на неактивните мишки да тичат около 70-80% по-дълго в тест за издръжливост в сравнение с контролната група мишки, на които не са давало от лекарството.

Тази увеличена издръжливост имитира ефекта от упражнения. Тя ускорява обмяната на веществата. Това лекарство дава възможност да се движи човек, когато тялото не може вече да издържа умората.

За разлика от предишните препарати, този има предимство в това, че действа без упражнения.

На сто хиляди деца, които учат музика, само едно става истински музикант. Навярно на милион деца само едно е музикално, колкото Моцарт, Бетовен, … Това означава ли, че останалите деца не трябва да учат музика?

Не, музикалното възпитание не е само за музиканти. Това възпитание привежда човек в хармония.

Музиката е храна за човешкия мозък. Всички форми на музика учат не само да се възприема музиката, но и думите, поезия, изобразително изкуство. Тя събуждат творческия талант.

Музика е езикът на науката, културата, логика, риторика. Тя предоставя невероятни емоционални преживявания. Създава друг начин на мислене.

Изучаването на музиката и свиренето на даден музикален инструмент оказва огромно влияние на всички вътрешни усещания, възприемането на хармонията, долавянето на баланса и установяване на съвършенството.

Ние раждаме гениални деца, А после правим всичко възможно, за да ги „излекуваме“ от този вреден „недостатък“.

Как да запазим у детето си свежестта на възприятията, способността да чувства и ясно да реагира на света?

Какво не трябва да правим, така че да не превръщаме яркото, мислещо и чувствително дете в изперкал, скучен, нежелаещ да твори възрастен?

Умеем ли да общуваме с децата си? Контролираме ги прекалено много или им създаваме самотен, еднообразен и монотонен живот?

Как да не загубим детската парадоксалност и гениалност?

Каква роля играе чувството за хумор? Това е силно качество, което донася радост в живота, духовно и физическо здраве на човека.

Колко много въпроси, а децата ни растат. Дали ще успеем да запазим гения в тях или ще ги“нормализираме“ според общия критерий?

Това решава всеки родител, но не е без значение, защото от това зависи бъдещото поколение, а след него и следващите.