В началото на християнския си живот, много харесвах историята за съня на цар Соломон.

В началото на царуването му Бог му се явява на сън и му казва да поиска нещо за себе себе си, но вместо богатство Соломон поиска мъдрост.

Бях решила, ако Бог ми се яви на сън и аз да си поискам мъдрост, вместо каква да е друга прищявка от този свят.

Когато по-късно прочетох историята, с изненада открих, че Соломон не е искал точно мъдрост, а „разумно сърце, за да различава между добро и зло“.

Но аз все още исках Бог да ме дари с мъдрост.

Изведнъж се попитах: „Какво е всъщност мъдростта и как мога да я придобия?“

Притчите ни казват: „Страхът от Господа е начало на мъдрост“. Като размислих добре върху това, започнах да правя връзка между страх от Бога и мъдростта,

Мина доста време, докато разбрах, че страхопочитанието пред Бога ни води към добро и ни предпазва от злото.

Според книгата на Яков, мъдрият човек “ показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта“.

Смиреното ни страхопочитание пред Бога е израз на това, че осъзнаваме, кои сме всъщност и ни помага да постъпваме правилно.

Колкото е по-стар човек, толкова повече той не може да чуе звук с честота по-голяма от 16 кХц.

Този принцип използват полицаите в западните страни, за разгонване на тълпи от подрастващи, защото само младежите чуват този високочестотен звук, а възрастните не, с малки изключение.

Но по-късно подрастващите са успели да обърнат този феномен в своя полза. Те поставят на телефона си специална мелодия и така могат по време на урока да получат  SMS-и, без учителите нещо да заподозрат.

По-голямата част от Австралия е безводна. На изток от централната част има няколко реки, които са пресъхнали през повечето време.

Ако на север паднат повече дъждове, те пълнят реките и водата бавно тръгва на юг към езерото Еър.

Където мине водата всичко се съживява. Дърветата се разлистват, полетата стават зелени, разцъфтяват цветята, появяват се много животни и птици, особено езерните, които започват да гнездят.

Бог обеща на Своя народ, че ще излива вода в пустинята, а Исус дойде на земята, за да предложи жива вода на всеки, който Го приеме. И животът на такъв човек се променя. Ако някой повярва в Него, сам става извор на жива вода..

Когато Святият Дух ни води и ние постъпваме с милост, вяра и любов, изобилният живот, който ни е дарен, достига до другите.

По време и след Първата световна война Великобритания връчила на роднините на всички загинали паметен медальон с надпис: „Той умря за чест и свобода“. Народът го нарекъл „пени на мъртвеца“.

На него била изобразена жена олицетворяваща Британия заедно с един друг символ на страната – лъвът.

Два делфина отстрани символизирали морската мощ на държавата, а вторият лъв отдолу разкъсва германския орел.

Уникалността на тази награда е в това, че на всеки от над един милион сечени медальони било издълбано името и фамилията на конкретен човек. Освен това званието и длъжността на загиналия не се споменавали и не влияели на формата или размера на наградата.

По този начин се наблягала на равностойността на всяка жертва, за достигане на общата цел.

Един от най-известните представители на шотландското семейство Лермонт, които са живели през 13 век е бил поетът, певец и мечтател Томас Лермонт, известен също като Томас Римуващия.

Въпреки, че не може да се твърди, дали той е бил истински човек или просто герой от легенда, образът му е имал известно влияние върху шотландската културата.

Красивият лейтенант Георг Лермонт през 17 век е постъпил на служба в Русия, приел православната вяра и станал Лермонтов. Към неговите потомци се отнася поетът Михаил Лермонтов.

Предшественик на Джордж Байрон, който се казвал Гордон, през 16 век се бил оженил за Маргарет Лермонт, което дало повод на поета да причисли Томас – Римуващия към своето родословно дърво.

И накрая, поезията и моралния свят на Байрон оказали силно влияние върху творчеството на Лермонтов. Така връзката им е не само литературна, но е и теоретично свързана по родство в буквален смисъл.