Самият псевдоним означава, че този човек е имал див и безразсъден характер.

Той имал репутацията на честен човек, герой от войната, разузнавач и съдия изпълнител.

По-голямата част от живота си Хикок прекарал, борейки се против престъпленията и несправедливостите.

Но същевременно е бил запален играч, буквално фанатик на картите. Особено много предпочитал покера.

Когато виждал, че го лъжат, Бил изваждал ножа и пистолета си и призовавал измамника на дуел, като казвал: „вземи банката“.

За съжаление , Хикок бил убит по време на една партия на покер. Той въпреки своите навици седнал с гръб към вратата и група конспиратори, които се прокраднали незабележимо, го убили с директен изстрел в главата.

Смъртта настъпила мигновено. В ръката си тогава държал комбинация от два аса и две осмици, която влязла в речника на покера като „ръката на мъртвеца“.

Говори се, че Хикок имал много врагове, включително и генерал Джеймс Лейн. Срещу него Бил се борел, настоявайки за премахването на робството в южната част на страната.

Човек пълзи  в пустинята. Всичко е изсъхнало и не се вижда никъде вода.

Нещастникът вдига очи към небето:

– Господи, искам да пия вода, моля Те за вода ….. А защо Ти трети ден  ми хвърляш лопата.

Пен Бо, 19 годишният студент от Китай, който наскоро се записал в първи курс на колеж, бил много радостен за това, че започва нов етап в живота си.

Тъй като учебното заведение се намирало в друг град, даже и в друга провинция, младият човек ще трябва да живее в общежитие. До новото си учебно място младежът решил да стигне по необичаен начин, а именно на велосипед.

Смелият Пен прекарал 38 дни в пътуване през 7 провинции, а общият му път е бил 3319 километра. Пътешественикът разказал, че от детството си се увличал от активен вид почивка.

Въпреки че, семейството на студента било против такова пътуване, той настоял на своето и успешно се добрал до местоназначението.

Освен това Пен взел за пътя всичко необходимо, включително някои инструменти и лекарства, той научил предварително как се сменя гума или как да постави спирачки на велосипеда си.

Симеонов беше дежурен в болница, която се намира в някаква пустош. През нощта се появиха двама пациенти попаднали при непредвидени обстоятелства, които малко или много бяха предизвикали сами.

Първият преминавал железопътната линия, не могъл да престъпи през релсата, спънал се и си ударил главата в желязото. Добре, че наблизо имало хора, които го видели и бяха го докарали в болницата. От главата му шуртеше кръв.

По някакъв начин кръвта бе спряна от медицинската сестра и страдалецът бе откаран за операция.

В същото време докараха още един, който отишъл да реже дърва. Забравил, взел брадвата с лявата ръка и се ударил от дясно.

Друга медицинска сестра го заведе в стаята за лечение, за да му сложат няколко шева, но мъжът бе възбуден, съпротивлява се, шумеше и не се подава на никакви уговорки.

– Не, не давам, – дърпаше се и мучеше настоятелно и не позволяваше да го зашият.

Тогава доктор Симеонов рязко му се скара:

– Я по-тихо. Това е затворническа болница. Ти си убил човек, стой мирен.

Болният се успокои, почти отрезня и мълчаливо даде на лекарят да му зашие раната.

Когато го изведоха в приемната, той видя другият, който бяха довели преди него, чиято глава бе омотана с бинтове, през които на места се червенееше кръв.

Изведнъж вторият мъж се втурна с вик към този с бинтованата глава:

– Братко, за какво те наредих така?! – жално изплака мъжът.

Нито веднъж в Библията не се посочва, да се молите, Бог да ни смирява. В нея се казва: „Смирете се пред Господа“.

Това е избор. Смирението е това, което правите сами със себе си. Никой не може да направи това вместо нас.

Могат да ни унижават, но не могат да ни смирят. Всъщност, смирението е пълна зависимост от Бога. Това не е отрицание на силните ни страни, това е честно отношение към нашите слабости.

Човек трябва да бъде внимателен и да практикува това, което знае.“Бивайте и изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си“.

Божието Слово е нашият наръчник за живота и според Него трябва да правим това, което сме длъжни да правим.

Бог е нашият Създател и той знае как е най-добре как да живеем.

Голямата новина е, че Бог е винаги с нас и ни помагате да следваме Неговите инструкции.