Основателят на IKEA, Ингвар Кампрад е склонен към дислексия.
Още в раните години от съществуването на бизнеса му, той забелязал, че не може да си спомни имената на продуктите, в които има числа. Но много лесно запомнял прости думи.
За това всички продукти на IKEA са наречени с най-различни думи от шведския език. В тях фигурират мъжки и женски имена, имена на места в Швейцария и съседни страни.
През 1906 г в Плимут на едно селскостопанско изложение 800 човека участвали в конкурс. На него те трябвало да познаят колко тежи един убит и одран бик.
Били казани най-различни числа. Статистикът Франсис Галтън намерил средно аритметично на всички предположения и получил 547 кг, а истинското тегло на убития бик било 543 кг.
Колективната грешка била по-малка от 1%.
Подобна точност в оценката на параметри или количества на какви да са предмети са наблюдавани и при други експерименти в различни страни.
Този феномен нарекли „мъдростта на тълпата“.
Бъдете внимателни, когато купувате банани. Знаете ли какво означават етикетите върху тях?
Надявам се поне веднъж внимателно да погледнете тези етикети. Навярно сте си задавали въпроса: Какво означават тези числа върху тях?
Ако на тях има четирицифрено число, което започва с 3 или 4, означава, че продуктът е отглеждан на принципа на интензивното земеделие, при което се използват торове и пестициди.
Ако на етикета има петцифрено число, което започва с 9, това означава, че продуктът е отглеждан по традиционния начин, без използване на пестициди и минерални торове.
Ако на етикета и пет цифрено число, което започва с 8, това означава, че продуктът е генно модифициран.
Надявам се в бъдеще да отделяте по-голямо внимание на това, какво купувате и ядете!
Неприятно е, когато отскочиш до малко магазинче или павилион и те срещне надпис: „Отивам до склада“, „Ще се върна скоро“ и т.н., но това „скоро“ понякога се проточва до час-два.
Тъй като на много места работи само по един продавач, а понякога той трябва да отиде до тоалетната, човекът който работи в магазина оставя бележка „скоро ще се върна“, но и това не помагана нетърпеливия клиент.
Ето как са решили проблема в един магазин в Израел, където работи само един човек.
Той оставя бележка: „Ще се върна след седем минути“. Разликата не е голяма в сравнение с другите съобщения, но все пак се получава.
Ще попитате: „Защо 7, а не 5 или 10 минути?“ Пет минути изглеждат недостатъчни, а десет са твърде много за чакане. Освен това 5, 10, 15 се възприемат като закръглени и неточни числа.
Седмицата предизвиква повече доверие и интерес, „а защо толкова?“
Така в дадената ситуация у клиента възникват положителни емоции, а това благоприятно влияе на бизнеса.
Мъжът на съседната седалка четеше вестник. Захари се обърна към него и се представи.
– Здравейте, аз съм Захари.
Мъжът го погледна, сгъна вестника си, протегна ръка и каза:
– Приятно ми Андрей.
– Дано по-бързо ни пуснат да потеглим, – загрижено каза Захари.
– Важна среща ли имате? – попита Андрей.
– Да, интервю за работа.
– Сигурно отдавна търсите работа – каза Андрей съчувствено – и това интервю ще реши проблемите ви.
Захари се засмя и махна с ръка;
– О, съвсем не. Имам работа, но една друга фирма ми предложи нова.
Андрей го изгледа въпросително.
– Това е дълга история, – започна да уточнява Захари, – Сега съм в отпуска. И от една агенция за набиране на специализирани кадри ми се обадиха, за това съм тук. Не си търся работа, ……тя сама ме намери.
– Не сте ли доволен от досегашната си работа? – попита Андрей.
– Не, не мога да кажа такова нещо, но си мисля, че на новото място ще се почувствам по-добре.
– А кое ви кара да мислите, че на новата работа ще се почувствате по-добре?
– Не знам, – каза смутено Захари. – Просто имам такова усещане.
Андрей се усмихна.
– Разберете ме правилно, – каза Андрей, – съвсем не искам да ви се присмивам. Просто хората си мислят, че ще бъдат щастливи на друго място, а не на това, на което са в момента. Сменят работата си, развеждат се и смятат, че новото място и положение ще им донесе нещо по-хубаво. Те не разбират, че причината за появата на това или онова е в тях. Нашето щастие не зависи от външни сили, а от това, което е в нас. Щастието е състояние и е въпрос на личен избор.
– Мислите ли, че определена професия може да направи човека щастлив? – попита Захари. – Аз си мисля, че ще бъда много нещастен, ако цял ден се ровя в числата като счетоводител.
– Възможно е някои професии да са по-привлекателни от други, – каза Андрей, – но някой обичат числата и биха се радвали да работят с тях. Мисля, че ако човек си върши работата, както трябва, ще се чувства щастлив.
– Да, виждал съм шофьори, пазачи, продавачи, …… които са си вършили работата с желание, – каза Захари, – дори те са по-щастливи от бизнесмени, които печелят милиони.
– Убеден съм, че щастието не идва от това, което правим, а от отношението ни към него. Именно това, което мислим за работата си, подходът към нея ни прави щастливи – натърти Андрей.
– Защо си мислите, че тази възможност за работа, не е подходяща за мен? – попита Захари. – Ами ако това е Божия план за мен?
– Не твърдя, че знам Божиите планове, – засмя се Андрей, – но човек не трябва да превръща стремежа си към щастие за пътепоказател в живота си. Това, че обичаш да правиш нещо, не означава, че то непременно трябва да се превърне в твоя професия. Някои от любимите си занимания можеш да оставиш за свободното си време, като хоби.
– А сега как да разбера, дали да напусна работата си и да отида на новото място или да не го правя? – попита объркан Захари.
– Научих едно, че човек не трябва да прибързва, – каза Андрей. – Бъдещото винаги изглежда по-привлекателно от настоящето, защото в него има повече фантазия, отколкото реалност.
– Какво да правя тогава?
– Не избирай да отидеш там, където ще бъдеш щастлив, а където ще научиш най-много и ще развиеш целия си потенциал. Ако си стигнал до максимума в сегашната си работа, тогава се премести на новото място, но не се отказвай от работата си, заради трудностите. В живота доста често се сблъскваме с неща, които не са приятни, но именно предизвикателствата ни правят по-силни.
Съобщиха, че самолетът им няма да излети днес и че ще могат да летят чак утре. Пътниците бяха приканени да си заверят билетите.
Захари усилено мислеше и разсъждаваше над думите на Андрей и колкото по-близо приближаваше гишето на летището, за да завери билет си, толкова повече осъзнаваше, че той може да направи още много неща в сегашната си работа и да промени положението си …..