Това не е само обричане и празнуване, а също много традиции и обичаи. На някои места у нас все още чупят чинии, отвличат булки, хвърлят букети, пекат сладки, нахлузват оглавници….

Искате ли да узнаете какво правят в други страни?

Мавритания е ислямска република на западния бряг на Африка. Там предпочитат пълните и закръглени булки. Докато болшинството от бъдещи невести в света спазват диета, младоженците пращат бъдещите си съпруги на угояване.

В Шотландия булката я привързват към дървото, по този начин тя доказва, че е готова за брачен живот. И за да не и бъде толкова весело , бъдещите й роднини я замерват с разнообразен боклук и развалени яйца.

В Малайзия членовете на общината Тиндонг забраняват на младоженците да се къпят и да ходят в тоалетната за три „безкрайни“ дни и нощи. Ако младоженците нарушат правилата, жената може да остане безплодна или детето да умре. За да мине всичко, както трябва, на младите им се дава съвсем малко храна и да пият само по една глътка вода.

Във Френска Полинезия роднините правят с телата си „жив килим“, по който младоженецът влиза в дома си.

Страни и необикновени са обичаите по време на сватбените церемонии. Всички те са свързани с някакви вярвания или приети правила.

Тя бе толкова отрупана, че ако някой искаше да сложи още нещо на нея щеше да се разпадне под тежестта на множеството чинии, тавички, подноси, тарелки пълни с какво ли не.

Ето там се подавяше салата с накъдрена прическа от зеле. В нея късчета от моркови сияеха като нажежени кристали в пещ. Белокаменни скали от пухкав хляб приканваха възторжено към себе си. Кюфтенца в златиста премяна ухаеха на загоряло олио. Сметана с пълнеж от орехи и стафиди приветливо помахваше перчем от широки чаши повдигнати на тънко краче.

Чаши с пенлива бира мамеха очите. Гъсто червено вино като кръв тайнствено загатваше за въздействието си. Лимонада в кристални чаши отразяваше светлината.

Пиле загубило перушината си важно излагаше на показ загорялата си кожичка обилно напоена в мазнина.

Сладолед застинал в чудновати форми изваяни от майстор Мразко, блестеше окъпан в светлина. Безброй пастички, сладкишчета и тортички диплеха пъстрите си роклички, показващи новата мода на настъпилата пролет.

Наоколо се чуваше безразборен шум. Преплитаха се нежни женски гласове с грубовати баритони и чуруликащи детски гласчета

Големи и малки ръце се протягаха напред грабваха скъпоценния си товар и го отнасяха нейде там сред двукраки гиганти жадно вперили поглед в отрупаната трапеза.

На такъв личен ден звънеше смях и се носеше песен, която изпълваше сърцата с радост и много любов.

През прозорецът срамежливи слънчеви лъчи любопитно надничаха, очаквайки някой да ги покани на празника. Малка уморена пчела привлечена от множеството аромати закръжи над масата. Зловещи въоръжени ръце се устремиха към нея. Тя още повече се обърка и забръмча безпомощно.

Малки уплашени детски очи със страх следяха преследването. Жертвата на сантиметри избягваше поредния удар, но не знаеше вече на къде да лети. Отчаян детски вик разтърси преследвачите:

– Не я убивайте, тя е Негово творение. Нали днес празнуваме, за да си спомним Неговата саможертва.

Настъпи тишина. Нежни женски ръце бавно и търпеливо насочиха объркалата се крилата животинка към прозореца. Още малко и празникът щеше да бъде съпроводен с една ненужна смърт.

Духовете се успокоиха, а празникът продължи с невиждана радост и спонтанно облекчение. Спасителят отново се бе намесил, за да възтържествува мирът и любовта.