Специалисти от фирмите NXP Semiconductors и Wayv Technologies са разработили портативна микровълнова.

Новата машина се нарича Wayv Adventurer  и наподобява термос.

Тя е с височина 305 мм и диаметърът – 128 мм. Устройството тежи 1,2 кг.

Капацитетът на вътрешния съд е 900 мл. Микровълнова фурна може да се нагрее до 500 мл на храна.

Чаша мляко в нея може да се загрее за 90 секунди.

Това са чаши, бутилки, купички …. за деца с международна маркировка – цифрата 7 в триъгълник и латинските букви OTHER или О.

При производство на тези съдове като втвърдител се използва  бисфенол А.

При нагряване на такива детски принадлежности, това вещество се отделя от продукта и попада в кръвта на детето. Опасни са дори малки количества бисфенол А.

През 2010 г. в Канада бисфенол А е въведен в списъка на опасните химически вещества и било забранено производството на детски пластмасови съдове, съдържащи това вещество.

Гастритът се обажда няколко минути след  поглъщането на пържени, мазни или кисели храни. Появява се дискомфорт, болки в корема и киселини в стомаха.

Но за съжаление, малко хора обръщат внимание на тези симптоми. В крайна сметка болката от гастрита минава бързо, още повече, че днес има много лекарства, които бързо облекчават симптомите му. Облекчаването не лекува самия гастрит.

Днес от това заболяване страдат повече от 50% от хората на земята. Гастритът може да превърне живота на човека в мъчение. Има случаи, когато болкоуспокояващите не помагат.

Но има начин да се лекува този гастрит без хапчета. Във всеки дом в аптечката има водороден прекис.
Просто трябва да се вземат 10 капки от три процентовия водороден прекис в чаша с вода на гладно един час преди хранене или три часа след хранене.

Приемайте разтвора три-четири пъти на ден в продължение на десет дни. След това направете почивка за една седмица и продължете да пиете разтвора.

Курсът на лечение е желателно да се прави 2-3 пъти годишно.

Празникът бе в разгара си. На масата имаше вече доста изпразнени чинии, а хората въодушевено говореха, ръкомахаха и обясняваха, като от време на време надигаха чашите, виното още не беше свършило.

– След една седмица ще имаме събирана в клуба, – каза възрастен мъж, с побелели коси. – Галя, ще дойдеш ли да ни посвириш с акордеона. Там ще има хора жадни за музика.

– Татко, – засмя се Галя, – сред тези, които ще бъдат жадни за музика има хора, които знаят да свирят по-добре от мен на акордеон. Тук е имало детска школа и много от тях са се научили да свирят от малки. На малкият ѝ пръст не мога да стъпя.

– Е, че ти свириш добре, какво те притеснява? – каза възрастният мъж.

– Учех се да свиря на акордеон, когато постъпих в учителския институт, тогава бях на 18. Да беше ме пратил, когато исках да свиря още на седем години, но ти тогава с мама ми казахте: „Ако завършиш годината с отличен успех, ще ти купим акордеон“. Аз не успях и тогава така си останах с мечтата, – въздъхна тежко Галя.

– Но нали по-късно имаше акордеон и сега свириш, – възрази бащата.

– Да, но ми липсва много от техниката, която бих натрупала, ако бях почнала като дете.

Хората се смълчаха и се заслушаха в спора между дъщерята и баща ѝ.

– Тогава, – продължи Галя, – нашият учител водеше състав с тамбури. Избираше си сред нас деца, които да включи в оркестъра. Толкова много исках да свиря поне на тамбура, щом не можех да се науча да свиря на акордеон.

– И какво стана? – попита Атанас, тъмнокос младеж със сини и топли очи. – Взе ли те учителят?

– Не, взе Димо, а мен записа в хора, – каза с болка Галя. – Учителят ни Димитров каза, че Димо пишел по-вярно от мен, дори когато преписвал от дъската, а моите тетрадки бяха нашарени с червен молив отгоре до долу. Тогава толкова много мразех Димо за това.

– Чакай да ви кажа как майка ми искаше да се науча да свиря на цигулка, – обади се Красимир, той искаше да разведри създалата се мрачна обстановка.

Беше едър и як младеж. Вечно усмихнат и на всеки помагаше.

– Майка ми си бе втълпила, че аз трябва непременно да се науча да свиря на цигулка, – започна да разказва Красимир. – Но аз не исках да свиря на тази скапана цигулка, на мен ми се играеше футбол.

Всички се заслушаха с интерес.

– Един ден, когато тя ме затвори в стаята за да се упражнявам на цигулката, аз хванах музикалния инструмент, сложих го на коляното си и той изпращя в ръцете ми, наоколо се разхвърчаха трески от него. От тогава изобщо в къщи не се говореше за свирене на цигулка. Футболът бе моята страст. Знаете, че дълги години играех в местния отбор. Какви години бяха само.

Каква ирония?! Този, които искал да свири, не му дали, не знам по какви причини, той просвирва по-късно, но то съвсем не е същото, а друг, който си мечтаел за футбол, унищожил музикалния инструмент, за да се посвети на любими си спорт.

„Кампай!“ е най-известният японски тост. Буквално той се превежда като „суха чаша“, а по смисъл е близък до нашия „До дъно!“

Към тази фраза в Япония се отнасят сериозно.

Смята се за грубост да започнеш да пиеш преди всички да са си налели и да са произнесли „Кампай!“

Приема се за добър тон при започване на пиене да си поръчаш само една напитка. Според японците това укрепва другарския дух.