Истинската мъдрост се заключава не в думите, а в това да станеш умиращо „пшеничено зърно“ и да принесеш много плод.

Исус знаеше, че приближава часът на смъртта му, но Той не се опита да спаси Себе си. Ако бе избегнал кръста, Той щеше да остане самотно безплодно семе.

Но Исус умря на кръста и възкръсна, принасяйки плод в живота на безброй хора.

Тези, които искат да бъдат ученици на Христос, трябва да живеят като „умиращо пшеничено зърно“.

Господи, помогни ми да не търся човешка мъдрост, но да живея като „умиращо пшеничено зърно“. Нека да живея в Твоята светлина и да се подчинявам на Твоето Слово.

Този лабиринт е считан за един от най-сложните в света.

Посетителите могат да се скитат наоколо в продължение на часове, докато в отчаяние не почнат да викат за помощ.

Според легендата тук е успял да се загуби и Наполеон Бонапарт, който поспорил с един от генералите си, че ще реши загадката за час.

В центъра на лабиринта находчивият пътник ще види уникална кула XVIII век, от покрива на която се взира в околното пространство величествената Медуза Горгона.

Морето също рисува. То е художник. Рисува на пясъка всеки ден, всеки час и в същото време никога не се повтаря. Всеки рисунък е напълно различен и в него е приложена специфична техника.

Ако се вгледате внимателно, ще видите, че то рисува своя автопортрет. Изтрива и пак рисува.

Такива са мъките на творчеството.

А след това ти вървиш по брега и оставяш на тези тънко изпипани произведения своите следи. Изглежда на морето това не му харесва.

В края на краищата хората по природа са варвари, а морето е естет. Мърмори, залива ви с вълните си и отново се заема с работата си …

Един учител обясняваше в час по математика свойствата на функциите. Той даде пример с хиперболата „1/х“.

Учителят попита:

– Какво ще стане с графиката на функцията „1/х“, когато „х“ е положително число клонящо към нула?

Показа клон на кривата, който се издигаше нагоре и все по-нагоре към безкрайността.
След това учителят попита:

– До къде ще стигне тази крива?

Вероятно очакваше, някой от учениците да му отговори: „До безкрайност“.

В стаята настана тишина. Учениците опулиха очи в графиката и безнадежно се мъчеха да открият отговора.

Учителят, за да им помогне, посочи тавана и попита:

– Какво е там над всичко останало?

Тихо, но уверено от задните чинове се чу глас:

– Бог.

Наоколо беше тъмно. Дора се събуди, но не можа да определи, колко точно е часът. Усети, че съпругът ѝ, който спеше до нея, странно хрипти, сякаш се даваше и не му стигаше въздух.

Бързо светна лампата и се разтрепера. Наистина Дони се давеше, а от устата му течеше кръв. На възглавницата му се бе образувало малко червено петно.

Протегна ръка към телефона и набра Бърза помощ:

– Ало мъжът ми се дави …..от устата му тече кръв….Иван ….Вазов ….. 18.

– Тръгваме веднага, – отзоваха се веднага отсреща.

Дора имаше чувство, че мъжът ѝ си отиваше. Едва успя да го обърне на една страна, както бе чувала, че се прави в такива случаи. Очите му бяха отворени, но върху тях имаше бяла пелена.

Тя хвана ръката му и хлипайки започна:

– Господи, притеснена и уплашена съм…… Не знам какво да правя, докато дойде линейката, – силен плач разтърси тялото ѝ. – Господи, ако той сега умре и не отиде при Теб ….. все още не е готов, ….. има нещо, което не е простил ….. изповядал ……, върни го, дай му живот, за да се поправи.

Тя плачеше и тъжно го гледаше.

Изведнъж пелената от очите му падна. Дони гледаше право във нея.

– Какво се е случило? – попита той. – Защо плачеш?

Тя го прегърна силно и се разрида. Между хлипанията ѝ се долавяше:

– Благодаря ти, Господи…… Ти си чудесен…. Няма друг… като Теб.

Скоро пристигна и лекарят. Той прегледа Дони. Премери кръвното му и с апарата от линейката му направи кардиограма.

– На косъм е бил, – каза докторът, като погледна разплаканата жена. – Цяло чудо е, че още е жив след това, което е преживял.

После той дълго обяснява на Дора с медицински термини, какво е станало със съпруга ѝ.

Тя нищо не разбра от разясненията му, но едно знаеше, че мъжът ѝ умираше, но не беше готов още да си отиде и Бог го бе върнал обратно. Дал му бе втори шанс, за да се поправи.