Образуването на слюнка става подсъзнателно и автоматично. Всички знаем, че определени продукти и условия могат да предизвикат обилно отделяне на слюнка.

Но как става това?

Това не е толкова сложен процес. Оказва се, че слюнката се получава от една от главните течности на човешкото тяло – кръвта. Докато кръвта тече  по една от многобройните жлези, разположени в различни части на лицето, плазмата – течната част на кръвта, се филтрира и накрая се превръща в слюнка.

Това става благодарение на специални клетки, разположени в слюнчените жлези, отговорни за реабсорбцията на някои плазмени компоненти.

Добавете към това многочислените слизести жлези, разположени в устната кухина. Така ние получаваме вискозна, прозрачна и биологична среда на организма.

Благодарение на какво се отваря нашата уста? Без да смятаме костната структура, представена от черепа и долната челюст, трудно е да се повярва, че устата е поредица от мускули, опънати  с кожата и мембраните.

Един бърз поглед на учебника по анатомия ни показва, че тези мускули съставляват значителна част от контура на лицето ни. Всеки мускул е отговорен за определено движение на нашата уста – свирене, дъвчене или напомпване.

За това фразата „направи такова лице и то ще си остане така“ не е съвсем неправилна.

Ако мускулите  и челюстта  се фиксират в определено положение, като например, при спазъм на дъвчащите мускули или изкълчване, когато лекарят нагласява челюстта обратно в правилното ѝ положение, никак няма да ни е до смях.

Жител на Дацин, който се намира в северната част на Китай, редовно изпраща кучето си за продукти.

Животното отива в магазина и занася в устата си един юан. За тези пари продавачът му дава парче наденица, съответстваща на дадената стойност и кучето я отнася у дома си.

От персоналът на магазина обяснили, че собственикът на кучето е техен постоянен клиент и неговият домашен любимец всеки ден идва за колбаси.

Става въпрос за кукувицата, която не се обременява с проблемите свързани с възпитанието на децата си. Знаем само, че тя си лети за собствено удоволствие.

В действителност, женската кукувица всяка пролетта и лятото неуморно провежда тайно наблюдение на другите птици.

За да гарантира оцеляването на пилетата си, майката  трябва да следи за мястото, където се построява чуждото гнездо и да успее навреме да сложи яйцата си там. Пиленцата ѝ трябва да се появяват по-рано от своите братя и да отстранят „конкурентите“ си.

Затова не можем да кажем, че кукувица хвърля децата си, а по-скоро, ги отдава на надеждни семейства. Тя сама не е в състояние да отгледа толкова много потомство, колкото ще възпитат „приемните родители“. Една самка може да подхвърли най-малко 10 яйца в чуждите гнезда.

С такова рисковано занятие, което се нарича гнездов паразитизъм, могат да се занимават само дълбоко законспирирани личности. За това възрастните кукувици са почти невидими. Ако самците издават своето присъствие с познатото „ку-ку“, то самките са тихи и погледът ти много рядко може да попадне на тях.

Тогава  каква полза има природата от кукувицата? Тя е една от птиците, които се хранят с „косматите“ гъсеници. За възпитанието на малките кукувичетата малките птички унищожават не по-малко вредни насекоми, отколкото за собственото си потомство.

Сякаш са се провинили видовете възпитатели? Тук има известен  замисъл. Кукувицата учи малките птички да не бъдат глупави.

За да продължат рода си, те трябва да се научат да слагат яйцата си, да се държат тихо в гнездото, не изявявайки местонахождението му и въобще да устроят дом на такива места, където никой няма да ги намери, даже кукувицата.

Интересното е, че има  птици подобни на кукувицата в други континенти. Самките на водоплаващи птици понякога практикуват частичен паразитизъм, подхвърляйки част от своите яйца в гнездото на съседите.

Възможно е кукувицата да е започнала своята кариера по аналогичен начин. Но преуспяват само тези, които не губят време за самостоятелно възпитание на потомството си.

На площад Масена, за да могат зрителите да си отдъхнат, бяха пуснали Равел, звучеше Болеро. Старци танцуваха… Скоро щяха да пуснат и фойерверките.

Изведнъж се чуха тъпо звънтене и истерични писаци. Като че ли започваше война. Това бе ужасно. Чуваха се сирени, доброволци спираха колите си, за да дадат път на полицаите.

Всички бягаха. Мнозина плачеха.

– Какво става? – питаха хората, усещайки, че нещо не е наред.

– Камион се вряза в гъста тълпа от хора, – обясни някой уплашено и продължи да бяга.

На балкона на хотела стоеше 14 годишно момче. То гледаше с ужас как камион, който се носеше по улицата със скорост около 70 километра в час, съзнателно се вряза в тълпата и мачкаше хората. Това щеше дълго време да остане в съзнанието му и щеше да се явява като кошмар в сънищата му.

Всичко бе станало внезапно. Суматоха, отчаяни викове …. цялата картина бе жестока и зловеща. Хората тичаха, крещяха, стенеха и носеха на ръце децата си. Всеки бягаше, за да спаси живота си.

Хората се блъскаха, тичаха по улицата. Младеж се помоли на мъж, който стоеше на прага:

– Моля ви пуснете ни вътре.

Човекът се дръпна, след него влязоха още няколко души и треперейки чакаха да свърши всичко.

Виктор мислеше, че това е някаква шега, но след това видя камион да се движи на зигзаг към него. Той побегна с другите търсейки безопасно място.

Врати се отваряха и приютяваха, част от бягащите.

Това беше ужасно клане. Имаше тела навсякъде. Камионът мачкаше всичко по пътя си. Той караше криволичейки и хората не знаеха на къде ще отиде след това.

За камиона нямаше прегради, той сриваше стълбове и дървета.

Някой хора се бяха качили на вратата на камиона, опитвайки се да го спрат.

Накрая всичко свърши. Разчленени и обезобразени тела лежаха на улицата. Беше ужасно. Хората падаха и плачеха над телата.

Мъртвите изглеждаха много, покриха ги с по един бял чаршаф. Мъката и болката щяха да продължат много след това.

Ние не бива да живеем в свят като този. Необходимо е любовта и мирът да се установят между хората. Тогава няма да бъдем свидетели на такива кървави трагедии.