Повечето от нас прекарват целия си живот като се опитват да бъдат приети. Това очакваме от нашите родители, колеги, партньори в живота, хората, които уважаваме и дори такива, които ни завиждат.

В желанието си да бъдем приети, правим всякакви неща. Това може да повлияе на вида на дрехите, които носим, модела на колата, която карам, архитектурата на къща, която си купуваме, дори това може да повлияе на кариерата, която си избираме.

Ще се съгласите ли, че хората правят най-лудите неща, за да бъдат приети? Като дете, което иска толкова силно да бъде с връстниците, приятели или познати си, е готово да каже: „Смея да направи това“ и прави нещо глупаво. То го прави, защото голямо е желанието му е да бъде прието и тогава то отхвърля мерките за лична безопасност в живота си.

Да бъдеш избран, влияе на нашето самочувствие. В Библията се казва : „вие сте избран народ“. Това би трябвало да повиши самочувствието ни! Христос ви прие не, защото сте се представили добре, нито защото сте спечелили, или получавате нещо, което заслужавате.

Бог просто казва: „Аз избрах вас.“

Може да сте приели Исус в живота си, но Христос приел ли ви е? Не е нужно да го спечелите; не е нужно да се доказвате пред Него.

Има 6 милиарда души в света. Ако двама души не ви харесват, какво значение има това? Като част от Божието семейство, вие сте били приети от Бога!

Официално Пекин е готов към конструктивен диалог с Ватикана и въвеждането на католицизма в китайското общество, но при условие, че гражданите на КНР, открито изповядващи католицизма, са длъжни да бъдат патриоти на своята страна.

Това изявление е направено от Държавната администрация на КНР по религиозните въпроси при срещата им с представители на Католическата църква.

В същото време, Пекин е готов да отиде не на всички отстъпки, които се изискват от духовниците. Така например, властите настояват, епископите да назначават само от китайската отечествена католическа асоциация, а не от папата.

Започвайки с петдесетте години, атеистичното правителство на Китай е арестувало много католически свещеници и енориаши. Сега китайските католици имат право да посещават само църквата получи разрешение от държавата и която не се подчинява на Ватикана.

В същото време, медиите смятат, че по-голямата част от католиците в Китай, които са не по-малко от дванадесет милиона души, тайно посещават подземни църкви.

Бактериофагите са много древна група вируси. Те са там, където има бактерии, с които те се хранят. И когато има храна, те се размножават с космическа скорост.. Действат като вълци в гората, където има много зайци.

Те са милиарди видове и тяхното разнообразие многократно покрива широкия спектър от останалата част от живота на Земята.

Един вълк е един вид бактереофаг. Трудно можем да си представим гората, където такива хищници са трилиони. Именно в това се състои сложността и трудността.

Много е трудно да се намери, един единственият вид на фаг, с който може да се проведе антимикробна терапия. Това е като да се познае, от първият опит кодирането на банков трезор.

Опростено фагите работят така. Проникват в жертвата си със свой геном и заразявайки бактерията с него. Бактерията започва да копира фаги и загива. При това микрофлората на болния се запазва, което е много важно за бързото възстановяване на здравето на болния.

Това е многообещаваща технология, в която се редактират гените CRISPR-Cas , създадена въз основа на защита на бактериите от фагите.
Проучването на фаготерапия започва в началото на XX век при лечението на френските войници от дизентерия от микробиолога Феликс Дерел. С помощта на фагите, той правел различни лекарства за простуда и диария.
Работите по изучаване на фагите били практически спрени след изобретяването на пеницилина.

Няма съмнение, че Интернет е изменил света. Някои смятат, че глобалната мрежа е повлияла положително, а други, че е създала маса проблеми на човечеството. Истината е някъде по средата.

Ето ви факти, които потвърждават, че с появата на Интернет света е станал по-друг.

Днес хората са винаги на „линия“, където и да се намират баня, метро, ….

Хората започнаха да се занимават с самодиагностика, търсейки признаци за състоянието си в мрежата. Повишената информираност на заболяването, води дона значително увеличаване на хипохондрия.

Телефони, книги, дискети, CD-ROM … вече не се използват. Дори и индустрията на часовниците трябваше да се адаптира към Интернет.

В Китай има специални лагери за интернет зависими. По-голямата част от потребителите на интернет в Китай влизат онлайн от мобилни си телефони, а не от домашните си компютри. Много изследователи смятат Интернет пристрастяването за психично разстройство. Според последните данни, 6% от населението на света има това заболяване.

В съвременните дни, уеб камери са навсякъде. Освен това, почти никой не знае, че първата дистанционна камера всъщност е създадена, за да бди над кафенето на Университета Кеймбридж.

Днес по-голямата част от хората са „многозадачни“. Достатъчно е да погледнете броя на разделите открити в браузъра. При това изпълнението и ефективността на труда са намалели.

Магазини, банки, търговци на дребно … Всички те са принудени поне частично да внесат бизнеса си в интернет или  да бъдат закрити.

Въпреки това, все още само 37,9% от хората в света имат достъп до интернет, най-малко веднъж годишно. Хората с редовен достъп до Интернет са много по-малко в света.

Експертите по психология бият тревога по този проблем.

Позната ви е фразата: „Не виждаш по-далече от носа си“. Днес тя можем да преобразуваме така: „Не виждаш по-далече от електронното си устройство“.

Ако изчезне достъпа до Интернет, мигновено възниква чувство на самота и изолация от околната среда. Изчезва възможността си да проверим електронната поща, собствената си страница в някоя от социалните мрежи, не можем да погледнем прогнозата за времето или нямаме възможност да прочетем новините.

Зависимостта от информационните технологии се смята за нормално за разлика от алкохолната или наркотична зависимост.

Тя се проявява главно в по-голяма умора. Хората, които прекарват по-голяма част в социалните мрежи, са подложени на повече психически разтройства.

Възрастните хора обикновено са зависими от телевизията, а младите от мобилните телефони и Интернета. Ежедневието на децата и юношите е тясно свързано с онлайн игри и социалните мрежи. За мнозина световната мрежа напълно замества реалния живот.

Зависимостта от електронни устройства или Номофобия е страх да останеш без мобилен телефон, компютър или далече от тях.

Не съм против развитието на различните технологии, аз самата ползвам мобилен телефон и лаптоп, но да бъдеш потребител  и зависим от тези неща не е едно и също нещо.