На Сава съвсем не му бе лесно. Той ръководеше група младежи. Той също бе млад човек и нямаше голям опит, не бе отглеждал деца в тинейджърска възраст.

Съмняваше се, че може да ги обучи правилно, че с положителния си опит може да им повлияе, за да не бъдат завлечени от пороците и удоволствията, които предлага света.

Искаше му се да останат добри и чисти, непокварени от злото в ежедневието.

Ходеха заедно на екскурзии, посещаваха музеи и забележителности, срещаха се с различни хора.

Един неделен ден Сава с младежката група посети един старчески дом. Какви ли не мисли минаха през главата му.

Страхуваше се младежите да не обидят възрастните хора, с шега или някоя подигравка. Различни възрасти, специфични разбирания.

Преди да тръгнат Сава наведе глава и се помоли:

– Господи, ти познаваш много по-добре сърцата на тези младежи, ти знаеш и хората, при които отиваме. Помогни ни да прекараме едно чудесно време с тези възрастни мъже и жени и да им занесем радост, топлина и много любов.

Когато отидоха момичетата помогнаха при сервирането на храната. След като свърши обяда, младежите сами намериха местата си сред това многообразие от възрастни хора.

Разговаряха и се смееха заедно с тях. Лора и Станчо им попяха, а Тони им посвири на китара.

Някои от момичетата поканиха част от възрастните мъже и танцуваха с тях. На възрастните дами също не им се размина. Младежи подхванали ги внимателно през кръста, танцуваха танго под звуците на китарата.

Валери бе седнал до леглото на една жена и ѝ говореше нещо, а тя топло му се усмихваше. Бонка бе отворила Библията си и обясняваше нещо на един заинтересован възрастен мъж.

Сава наблюдаваше младежите в действие и си каза:

– До сега не съм осъзнавал какъв потенциал имат тези млади хора. Те са жив пример за силата на Христовата любов, която променя хората.

Към един от пунктовете за бърза помощ в град  Ашкелон, Израел, се обърнал 35 годишен мъж с оплакване на болки в ръката. Според него тя не била силна, но продължила няколко дена.

Изследвайки го, лекарите попитали пациента, дали скоро е имал някакви болки в другите части на тялото.

Оказало се, че мъжът е имал зъбобол, но той изобщо не свързвал това с болката в ръката.

Анализирайки цялата налична информация, един от лекарите предположил, че болката в ръката и зъба е пряко свързана с проблеми в сърцето.

Това потвърдили и резултатите от проверката, благодарение на която лекарите поставили окончателна диагноза – инфаркт.

След това пациентът е бил спешно транспортиран до болницата.

При полагане на нова линия на метрото в Рим строители открили водопровод построен преди около 2,3 хиляди години.

Следователите са открили 32 метрова част, която е от римския акведукт Аква Апия, датираща от 312 г. пр.н.е.

Стените на акведукта достига височина 2 метра. Те са изградени от еднакви блокове в пет реда.

Водопроводът е намерен на дълбочина 17-18 метра под площад Piazza Celimontana на югоизток от Колизеума.

По време на строителни работи също са открити гробове от X век до н.е. и основите на сгради от XIX век.

По време на изследване на водопровода учените разбрали, че до  I век. преди новата ера, вода не се  е подавала към него. Той е използван като канализационна тръба.

Акведукт вече е частично разглобен. Планират да го пресъздадат на ново място, за да го покажат на обществеността.

Това е най-интересната от новите все още не съвсем популярна професия.

Японското метро е едно от най-натоварените в света. В Токио метрото превозва повече от 40 милиона пътници.

Разбира се, при такива условия при задържане при качване във влак, лесно се излиза от графика. За това на помощ идват „тласкачите“.

Първоначално идеята за „тласкачи“ е роден в САЩ, но била бързо изоставена. Американците смятат, че тези мерки са твърде безцеремонни и даже оскърбителни.

А японският манталитет за такива форми на въздействие е напълно готов.

Първоначално студенти били само „тласкачи“, но след това тази дейност била възложена на щатни сътрудници на метрото.

„Тласкачът“ в униформа и бели ръкавици притиска пътниците във вагоните, за голяма радост на последните.

За туристите „тласкачите“ са станали част от японската екзотика, покрай която така просто не можеш само да преминеш.

Тези мехурчета са наречени „Ooho!“ Те представляват малка част от питейната вода, която е поставена в обвивка, направена от екстракт на морски водорасли.

За разлика от пластмасови бутилки, за разлагането на които са нужни стотици години, неупотребяваният балон се преработва за 4-6 седмици.

И то без негативни последици за околната среда, тъй като не съдържа неестествени съставки.