Картофите са неизменна част от нашата храна. Те са не само храна, но и лекарство. Съдържат много калий, необходим за нормалното функциониране на сърдечно-съдовата и нервно-мускулни системи, както и за поддържане на водния баланс на тялото. Калия насърчава отделянето на излишните течности. Затова, за терапевтични цели, картофите могат да бъдат използвани при сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, както и в качеството на диетичен продукт. Нужно е  картофите да се включат в храната на хора, които много се натоварват физически.
В САЩ лекари са установили, че при хора, които редовно се хранят с картофи кръвното налягане има тенденция да намалява. Също е установено, че калия укрепва артериите и не им позволява да се разрушават.
В народната медицина, чай от цвета на картофи се използва като лекарство, което понижава кръвното налягане и стимулира дишането.
В картофа преобладава алкалния състав, което го прави способен да нормализира киселинно-алкалното равновесие в организма. Ето защо пресен сок от картофи е ефективен за лечение на гастрит, язва на стомаха и язва на  дванадесетопръстника.
Този сок потиска секрецията на стомашния жлези, има обезболяващ ефект за язвата. Облекчава главоболие, понижава артериалното налягане, оказва диуретично и слабително действие. За предпочитане е сокът от картофи да бъде от червените сортове. Именно такива картофи трябва да се настържат с обелката заедно.

Диригентът Алън Гилбърт, който ръководил преди няколко дни нюйоркската филхармония, прекъснал изпълнението поради звън от мобилен телефон. Оркестърът изпълнявал деветата симфония на Малер.
Телефонът звънял продължително във финалната част на произведението. Тогава Гилбърт спрял да дирижира. Обърнал се в посоката, където още звучал дразнещия звук и помолил да бъде изключен телефона. След спирането на нежелателния звук диригентът продължил работата си.
В интервю, Гилбърт е казал, че нищо страшно не се е случило. На мобилния телефон звучала мелодията Marimba.

От централната част на Ню Йорк след срещането на Новата 2012 година са извозили 50 тона боклук.

След тържествата били наети повече от 150 чистачи, които събрали бонбони, новогодишни шапки, знамена и други отпадъци, които празнуващите разхвърляли безразборно навсякъде.

По предварителни данни на властите, тази година общото тегло на събраните отпадъци е около 50 тона. Миналата година  боклукът е бил 56 тона.

Почистването започнало рано сутринта, веднага щом се разпръснали празнуващите и е продължило няколко часа.

Интересно е колко ли тона боклук ще изкараме от центърът на столицата и другите по-големи градове в България?

Истинска революция в IT-технологиите е направил учен от Астрахан със своето изобретение. Той за първи път е създал, а после и подобрил въздушен монитор, известен като Displair.

Той представлява видеопроекция с високо качество, която позволява да се рисува и пише направо във въздуха.

Още преди шест месеца ученият е създал устройството си, но едва сега след усъвършенстването му, когато то може да се управлява с ръка е станало известно на по-голямата част от хората.

Само със един жест, картината леко може да се увеличи или придвижи. На екрана може да се гледа даже и видео.

Технологията на този екран ще бъде приложена и към мобилните телефони.

Системата на въздушния екран позволява не само да се управлява изображението, но и да се играе. Този дисплей се планира да се използва в медицината при релаксация и психофизическите кабинети.

За сега мониторът работи само в 2D режим. В Астрахан работят по привеждане на изобретението за показване на триизмерни изображения. Планира се Displair да се обучи да разпознава потребителя, да го поздравява, да общува с него, а близкото бъдеще въздушните екрани ще се обединят в една социална мрежа. Тази мрежа ще се намира на улицата, така че всеки минаващ може да остави съобщение на друг, а този до когото е изпратено, когато приближи екрана съобщението, което е за него ще изскочи и той ще може да го прочете.

За да се пуснат въздушните монитори са необходими много инвестиции. Кога потребителите ще видят тази техника на бъдещето, за сега зависи единствено от мястото и времето за масовото производство на тези екрани.

В аптеката влязло малко момиченце. Аптекарят я погледнал учудено и попитал:

– Дете какво искаш?

– Мир за сърцето на майка. Тя е много болна и нищо друго не може да ѝ помогне.

– Сара, – викнал аптекаря – ела по-бързо, тук има нещо по твоята част.

В аптеката влязло младо момиче:

– Какво искаш, татко?

– Тук има едно малко момиче, на което аз не мога да помогна. Може би ти ще можеш.

Тона му бил леко ироничен. Сара учудено погледнала момичето.

– Искам да купя мир за сърцето на мама, за тази монета, – и подало на Сара десет цента.

– Монетата нека остане у вас. Сърцето може да получи мир и без заплащане.

Сара облякла палтото, сложила шапката и взела в чантата Библията си.

– Ще дойда с теб при майка ти и ще разберем от какво точно се нуждае.

Купувачите идвали и си отивали, аптекарят им продавал от лекарствата си, а в главата му звучали думите: „Нищо друго не може да ѝ помогне освен мир на сърцето…. Мир на сърцето може да се получи и без заплащане…“. Най-много от това се нуждаел самият той.

– Можа ли да дадеш някакво лекарство на болната? – попитал аптекаря дъщеря си, когато се завърнала.

– Нейното лекарство беше вече приготвено и аз се радвам, че тя го прие.

– А какво ѝ даде?

– Очистване в кръвта на Агнеца Божий, – тихо и сериозно отговорила тя.